Учредителната декларация на СДС

Общество

07-12-2014, 09:35

Снимка:

Dnevnik.bg

Автор:

Dnevnik.bg

Всичко от Автора

Още по Темата:

25 години от създаването на СДС

След промяната на 10 ноември 1989 г. политическият живот в страната навлезе в нов драматичен период

На 7 декември 1989 г. се ражда Съюзът на демократичните сили /СДС/. "Дневник" припомня Учредителната декларация, публикувана в сайта ОМДА.
След промяната на 10 ноември 1989 г. политическият живот в страната навлезе в нов драматичен период на своето развитие. Рязко нарасна гражданската и политическата активност на населението. В столицата и в по-големите градове на страната се провеждат митинги и събрания в подкрепа на промяната и с искания за по-нататъшно развитие на демократичния процес. Към утвърдилите се вече независими сдружения се прибавят имената на все нови и нови неформални групи, които искат да участват в политическия живот на страната. Възстановяват организационната си структура старите политически партии като опозиционния Земеделски съюз "Никола Петков", Социалдемократическата партия, Демократическата партия, Радикалдемократическата партия и др.

Възникват инициативни групи за създаване на съвсем нови политически партии, които в миналото не са съществували.

Към утвърдените вече независими сдружения като Независимия профсъюз "Подкрепа", "Екогласност", Клуба за гласност и демокрация, Клуба на репресираните след 1945 г., Независимото дружество за защита правата на човека, Комитета за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности се насочват хиляди граждани, които искат да станат техни членове.

Престижът на официалните обществени организации пада много бързо и те са принудени да маневрират, като се обявяват за независими от държавата.

В същото време необходимите кадрови промени на държавния и партийния апарат не се извършват.

Няма или почти няма кадрови промени в средствата за масова информация

Провинцията практически с нищо не е засегната от промените.

Като се прибави към това настъпващата икономическа криза и опасното бездействие на властите за решаването на етническите проблеми, което би могло да стане причина за надигането на много по-силно недоволство и дори безредици, става очевидно, че политическата обстановка в страната е вече сериозно изострена.

Тази нова политическа ситуация повелително изисква да се пристъпи към обединяване на усилията и възможностите на независимите сдружения с оглед на по-нататъшното развитие на демократичния процес. Именно това накара независимите сдружения - Независимото дружество за защита правата на човека, Клуба за гласност и демокрация, "Екогласност", Независимата федерация на труда "Подкрепа", Комитета за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности, Клуба на репресираните след 1945 г., Независимото студентско дружество, Движението за гражданска инициатива, БРСДП (о), БЗНС "Никола Петков" - да обединят  усилията си в един Съюз на демократичните сили (СДС).

Като се изгражда изцяло на основата на координацията на действията на независимите сдружения и общата борба за демокрация, СДС запазва напълно тяхната самостоятелност и независимост, техния специфичен профил и предмет на дейност, завоювания престиж, място в обществения живот на страната; в такъв смисъл СДС обединява усилията на съставящите го сдружения, а не на самите сдружения.

СДС координира усилията на сдруженията в борбата за демокрация

на основата на една цялостна демократична платформа, която е съставена от точки, предложени от самите учредители. В платформата освен общите искания за гражданско общество, политически плурализъм, многопартийна система, правова държава и пазарна икономика влизат и следните по-конкретни цели:

- Равноправие и равнопоставеност на всички форми на собственост пред закона: частна, кооперативна, държавна.

- Ново трудово и социално законодателство, което да гарантира правото на трудещите се на независими профсъюзи и стачка и да защитава социално слабите.

- Проект за нова демократична конституция на страната.

- Привеждане на националното законодателство в съответствие с Всеобщата декларация за правата на човека и другите документи по хелзинкския процес.

- Деполитизация на армията и милицията.

- Провеждане на демократични избори за ново Народно събрание.

- Реабилитация на всички незаконно репресирани през периода на тоталитарната власт.

- Пълна автономия на висшите учебни заведения и реално участие на студентите в тяхното управление.

- Премахване на идеологическия монопол в образователната система.

- Самоуправление на научноизследователските институти и художественотворческите обединения.

- Правна и финансова независимост на средствата за масова информация и издателствата.

- Пълна свобода на словото, печата, събранията и сдруженията.

- Конституционна гаранция за равноправие между атеисти и религиозновярващи и нов демократичен закон за вероизповeданията.

- Законово регламентиране на свободната религиозна дейност и осигуряване на независимостта на вероизповеданията от държавата.

- Закриване на Комитета по вероизповеданията към Министерството на външните работи.

- Развитието на икономиката да бъде подчинено на нормите за опазване на природната среда.

- Нов подход към етническите и религиозните малцинства, съобразен с Хартата за правата на човека.

СДС е отворен за всички независими сдружения и политически групи, които са готови да присъединят усилията си в борбата за осъществяване на горната платформа, като работят за това само с мирни и законни средства. Приемането на нови участници в СДС става само със съгласието на неговите учредители. В съюза не могат да членуват фашисти, сталинисти, расисти, шовинисти и реваншисти.

СДС се оглавява от Координационен съвет (КС), съставен от по трима представители на всяко сдружение, единият от които задължително трябва да бъде председателят или секретарят на сдружението.

В КС решенията по важни въпроси се вземат с мнозинство от 2/3, по текущите - с просто мнозинство.

КС избира председател и секретар, които водят оперативната работа, и двама говорители, които изразяват официалното мнение на съвета.

КС извършва следните дейности: организира митинги, "кръгли маси" с правителството, общи листи за избори, поднася петиции, публикува декларации, създава смесени комисии за разработване на алтернативни документи и др., без да ограничава инициативите на отделните сдружения в тази област.
София, 7 декември 1989 г.
Източник: Dnevnik.bg