На 30 ноември се навършват 24 години от публикуването във в."Работническо дело" - орган на ЦК на БКП, на една знаменателна статия на бившия председател на СДС и ДСБ, премиер на страната в периода 1997-2001 г., Иван Костов. Тя е със заглавие „Никаква отсрочка“ и е написана след 10 ноември 1989 г. Основното ѝ послание е: оцеляване на БКП като партия в новите условия на прехода. Ето накратко основните тезиси на Иван Костов и моят кратък коментар:

1.Костов: „Исторически дълг на партията е да стартира без повече колебание едновременно с политическите и радикалните икономически реформи“.

В този текст мисълта е, че БКП е партията, която е „стартирала“ „политическите реформи“ провеждайки своя пленум на 10 ноември. Това е комунистическа лъжа. Защо ли Костов я споделя?

2.Костов: В процеса на промяната „ПАРТИЯТА“ , макар и да си „съперничи“ с „формиращите се обществени и политически структури“ /забележете плашливия израз: не опозиция, политическа алтернатива, не дори и „реформатори“, а „формиращи се структури“!/ „ЩЕ ИМА РЕШАВАЩО ПРЕИМУЩЕСТВО“ , защото ще заеме „позицията“ на „смела, радикална и подкрепяна от народа политическа платформа“.

Хайде холан! То бива, бива, ама чак толкова не бива!

3.Костов: Следва сравнение между тезите за „стабилизационна програма“ и „радикална промяна“ и се прави верния извод, че „Причините /за проблемите/ са в системата на днешния социализъм.“ Но определението „днешният“ предполага идея и за „утрешният“.

Защото дали е вчерашен, днешен или утрешен,социализмът е това, което е – негодна политическа и икономическа система. В този смисъл за него не би трябвало да има „утре“.

4.Костов: След верен анализ на икономическите и управленски слабости на „командната“ система, авторът на статията със загриженост за партията /за „нас“/ ще обобщи:

„Пред нас е раждане, носещо смърт. Трябва да избираме дали да спасим детето и да жертваме родилката, или да загубим детето, а след него в недалечно бъдеще и родилката. Изборът е съдбоносен. Отглеждането на новото крие много рискове и ще убие нещо във всеки от нас.“

Но какво точно ще убие в комунистите – управленци, „новото“, с което автора на статията се асоциира? В тези „дълбоки мисли“ „родилката“ е очевидно „социализма“, а „детето“ – променената, като новородено, партия, която само след няколко месеца ше се преименува на БСП. Какво ли ще „убие“ обаче „новото“ в „нас“? Зад тази мисъл се крие деликатното прощаване с комунистическата вяра, която за автора на статията е в него поне към този момент – 30 ноември 1989 г.

5.Костов: Застава твърдо на позицията за „пожертване на родилката“, но запазване на „детето“ . Затова и е така категоричен: „Ако не се решим сега, след една-две години политическият кредит от народа ще бъде безвъзвратно похарчен.“ Това изречение ясно разкрива, че към датата 30 ноември 1989 г. авторът на статията в „Работническо дело“ и бъдещ „лидер“ на „дясното“ смята, че пленума на Политбюро и ЦК на БКП на 10 ноември е „даване на политически кредит“ на БКП от страна на българския народ .

Това разбиране на 10 ноември доведе на власт „реформатора“ Луканов, а след него и коалиционното правителство на БСП и СДС с премиер Димитър Попов, в което финансов министър стана именно авторът на цитираната статия в „Работническо дело“.

6.Костов: Следва описание на възможните и реални трудности по време на предстоящия радикален преход. Тук възражения не могат да се правят, освен едно единствено. Странното, но обяснимо от гледна точка на интересите на партийната номенклатура, недоверие към „чужденците“ споделено в стил „Волен Сидеров“:

„Никой няма да дойде, за да ни помогне. Ще дойдат, за да правят тук своя бизнес. Националното достойнство изисква да не се чака и предизвиква такъв развой на нещата. Не е в българския характер да се втурнем с отворени обятия и увиснем на шията на чужденеца.“

И наистина, макар и със закъснение, когато автора на статията стана премиер, той побърза да прехвърли на тези, които нарича „нас“, държавната собственост в процеса на приватизацията, с едно малко изключение,/ но при това какво!/ – Лукойл и Гад Зееви (Нефтохим и авиокомпания Балкан). Те станаха собственост на „наши, родные“, „чужденци“.

7.Затова и логично Иван Костов завършва статията си с това, което е декларирал още в началото ѝ:

„В този момент исторически дълг на партията е да стартира без повече колебание едновременно с политическите и радикалните икономически реформи и така да даде шанс на бъдещето.“

Е, днес живеем в това „бъдеще“. Детето проходи, разкърши снага. „Родилката“– социализъм, не оцеля. Но семейният дом е непокътнат. Икономическите и финансовите ресурси са в „нас“, „нашите хора“. „Чужденците“ дори и да идват трябва да купуват от „нас“. Наистина радикалната промяна е факт. Бившите комунисти – родилки, станаха капиталисти – новородени. А сега трябвало да правим реформа? Кого да реформираме: детето ли? То си е живо и здраво. Че дори и ни управлява. И митинг насред София ни спретна – за свободата! Затова и си мисля, след този кратък ретроспективен прочит, че е време и ние, демократите, да кажем, както някога Иван Костов го каза за своята партия – НИКАКВА ОТСТРОЧКА!

Източник: Alexanderyordanov.com