121 години от рождението на Димитър Гичев, който възкръсна от комунизма

„Не са малцина онези, които са имали Голгота в живота – малцина са онези, за които има Възкресение“

Тези думи са произнесени пред така наречения комунистически Народен съд от земеделския водач Димитър Гичев. Оказват се пророчески, през 2000 г. в градинката пред църквата Свети Седмочисленици в София тържествено е открит негов паметник. Така родолюбивото му дело за Родината получава посмъртно своето възкресение.

Големият земеделски водач Димитър Гичев е роден преди 121 години на днешния ден в село Перущица, Пловдивско. Завършва духовна семинария в София. В редовете на БЗНС е от 1914 г. Участва като войник в Първата световна война и е съден за активна антивоенна дейност, взима участие във Владайското въстание.

След войната Гичев е активист на БЗНС и през 1920-1923 година е окръжен управител на Пловдив, а след Деветоюнския преврат от 1923 г. минава в нелегалност. През 1925 г. е арестуван, осъден и амнистиран. През 1926 година става един от основателите и ръководителите на БЗНС „Врабча 1“, най-влиятелното крило на разпадналия се БЗНС. Участва заедно с Демократическата партия в създаването на Народния блок и е министър в кабинетите (1931 — 1934) на блока. Той е осъден и интерниран в Клисурския манастир след Деветнадесетомайския преврат от 1934 г.

През следващите години Димитър Гичев е сред инициаторите за образуването на опозиционната Петорка (1936). През Втората световна война е против обвързването с Германия и е сред лидерите на легалната опозиция, но отказва да сътрудничи с комунистите. Заедно с Константин Муравиев съставят последното свободно правителство (2-8 септември 1944), преди Деветосептемврийския преврат. Именно заради министерския пост, който заема в този кабинет е осъден от т.нар. Народен съд на 1 година затвор.

След освобождаването му през есента на 1945 г. преминава към опозиционния БЗНС „Никола Петков“. През есента на 1947 година отново е арестуван, а през април 1948 г. е осъден на доживотен затвор. Цялото му имущество е конфискувано.

В 1956 г. – осмата година от излежаването на доживотната присъда – на Димитър Гичев е предложено да подпише декларация, в която да обяви, че подкрепя комунистическото управление и е готов да сътрудничи с него. Това е след свалянето на Вълко Червенков от власт и моментът е удобен, защото Гичев може да бъде представен като жертва на сталинизма и привличането му на страната на комунистите би разколебало стотиците хиляди земеделци – врагове на режима, голяма част от които измъчвани в лагери и затвори.

Срещу подписа му, на Гичев е обещано да бъде амнистиран и дори да получи политическа позиция в комунистическата държава заедно с всички произтичащи от това привилегии. Гичев разбира, че ако приеме, ще унищожи окончателно идеалите на земеделското движение в България, и отказва.

Освобождават го от затвора чак през 1960 г. Болен и изтощен, земеделският лидер прекарва последните четири години от живота си в бедност и забвение.

Домът на Димитър Гичев в София е бил на ул. „Шипка” № 46 до училище „Априлов”. След демократичните промени през 1989 г. в къщата се настаняват „бизнесмени”, и едноетажната къща става ресторант. Паметната плоча с името на Гичев е снета от фасадата на дома му.

Преди седмица лидерът на БСП Сергей Станишев се извини угоднически на турците за репресиите по време на Възродителния процес, но вече 24 г. наследницата на БКП и нейните лидери отказват да се извинят на милионите българи, преживяли като Димитър Гичев съдбата и униженията на червения тоталитаризъм.

Източник: Faktor.bg