Ти й говориш за звезди и космически вятър, тя ти говори за голите момичета на ризата ти

Успоредно с големия свят, в който живеят големи хора и неща, съществува и малкият свят с малките хора и неща. „Мъртви души” и някаква редовна дебилна съветска песничка. Тази дихотомия ми се струваше изкуствена до момента, в който до учения Мат Тейлър не се приближи нахакана мома с микрофон и не си направи от срещата с него материалче в сайта за джаджи „The Verge”.
Преди това в големия свят се случи нещо важно. Космическият апарат Rosetta стигна до кометата Чурюмов-Герасименко, пусна спускаемия апарат Philae, който се „приземи” на повърхността на ядрото й. За първи път човечеството направи такова „приземяване”.
Светлана Герасименко от Алма Ата и Клим Чурюмов от Киев, които откриха тази комета през 1969 г., живеят в големия свят.
Англичанинът Мат Тейлър е учил физика в Ливърпулския университет, специализирал се в изучаването на космическата плазма, във взаимодействието на слънчевия вятър с магнитното поле на Земята, написал е 70 научни работи, взимал участие в четири старта на космическата програма Cluster, която за първи път в космическата история заснема тримерен образ на космическия вятър. Работил е в европейско-китайската програма Double Star, която изучава магнитните интерференции на полето на Земята и останалата Слънчева система.
Засега върхът на кариерата му е участието в проекта Rosetta. Да го кажем така – това е човекът, който, след три месеца най-сложни маневри, спусна цялото оборудване върху ядрото на кометата. И той живее и работи в големия свят.
Доста уважаваното в света на любителите на джаджи (две награди Webby) издание „The Verge” праща при този щастлив млад човек свой кореспондент. Може би, за да разбере нещо повече, нещо по-задълбочено за поредната голяма крачка на човечеството. Обаче не – цялата тази абракадабра е за някакъв странен свят.
Нахаканото момиченце се интересуваше от съвсем други неща. И записът на това интервю взриви не интернет – взриви мозъка на всеки нормален човек. Хората от малкия свят се интересуваха от ризата на учения. И не само се интересуваха от тази хавайска риза, тя стана предмет на разпит и морално мъчение на учения в продължение на цялото интервю.
Винаги съм бил за това в интервюто глупостта да е видна – и на интервюирания, и на интервюиращия. Но трябва да си абсолютен невежа и тъпак, трябва да си абсолютно безсъвестно същество, за да обвиниш учения с вече световна известност в „сексизъм и омраза към жените” и заедно с това да кажеш, че в астрофизиката не се поддържа джендър равенството, хващайки се за външния му вид.
Ти й говориш за звезди и космически вятър, тя ти говори за голите момичета на ризата ти, които са доказателство, че ти си сексистка свиня. Ти й говориш за фантастични изчисления за кацането на кометата, която лети със скорост, да кажем, 50 хиляди километра, тя ти казва, че в астрофизиката сте подли шовинистични твари – мъжете не пускат жени там и нагло си седят сами, и си смятат сметките.
И знаете ли кое е най-ужасното? Човекът заплака. Супер умният, красавецът на върха на кариерата си горчиво заплака.
Разбирам го. Мисля, че той отдавна не е виждал с очите си такъв идиотизъм, такава самоуверена глупост с лек оттенък на прогресивна идея.
По този начин малкият свят опошлява всички велики дела на големия.
Но има и още. Не знам кой в Европейската космическа агенция отговаря за public relations, едва ли е учен, по-скоро е някое парвеню, близко до „The Verge”, но те накараха Мат да се извинява публично пред камерите, като го унизиха още веднъж.
Тейлър ще остане в историята на космонавтиката. Млад човек с прекрасно чувство за стил – брада, хавайска риза с надпис New Gunner Girls, подарена му с любов и гордост от неговото момиче, с прекрасни татуировки, една от които е изображение на Rosetta. За популяризацията на науката сред младежите той направи повече, отколкото всякакви трактати. Той е ходещо въплъщение на лозунга „Науката е нещо яко!”. И сега десетки хиляди хора пишат петиции за подкрепа на младия учен. За да знае той, че светът го цени и обича.
И хубаво би било, ако не реагира така горчиво на интернационала на идиотите, неспособни да разберат нито величието на човешкия дух и мисъл, нито на чуждия талант.
Игор Малцев
Izvestia.ru, 17 ноември 2014
 
Космос, наука и сталинизъм
Една група изследователи от Европейската космическа агенция трябваше да намери начин за кацане на спускаем апарат върху космическо тяло с широчина само 4.8 км и то, след като е прелетял по орбитата си в Космоса разстояние от 5.9 милиарда км със скорост от 135 000 км в час. Те направиха това!
Ето какво може да постигне човекът!
Обаче, знаете ли, един от хората, постигнали това, на пресконференцията беше облякъл неприлична риза, така че, срам и позор за него! Доктор Мат Тейлър е недостоен човек!
Малкият ми син от две години чете и размишлява за съветската космическа програма. В университета той пише курсова работа за съвременната история на Русия на тема: какви последствия е имал сталинизмът за съветската космическа програма. Една от най-големите трагедии (или, ако щете, идиотизмът) на СССР е бил в това, че по време на чистките от 1938 г. Сталин е изпратил в ГУЛаг учения Сергей Корольов, който по-късно ще стане баща на съветската космонавтика. По това време той вече бил известен съветски учен, работещ за създаването на ракетни двигатели, но конкурент на Корольов от научните среди го осъдил като изменник с донос. НКВД (предшественикът на КГБ) го подложило на мъчения и го изпратило в Сибир. По-късно го върнали в западната част на страната и, заедно с други инженери, той работил в лагер, където използвали робски труд. Съветите едва не го разстреляли (но разстреляли някои от колегите му).
Синът ми разказваше, че съветската програма за ракетостроене била изостанала с много години и това представлявало директна заплаха за националната сигурност на СССР, като се има предвид колко бързо и колко далеко се движели нацистките учени при разработката на ракети. Преди края на войната освободили Корольов (обвиненията били свалени чак в края на 50-те години). Казват, че годините, прекарани по лагери, били наложили мощен и пагубен отпечатък върху него. И за отплата, той повдигнал на поразително високо научно ниво съветската държава. Ако Сталин не се беше отнесъл така ужасно към Корольов за мними политически престъпления и ако той не беше така третиран по затворите, кой знае колко далеко биха отишли Съветите в космическата надпревара преди смъртта на великия конструктор през 1966 г.
Очевидно Мат Тейлър не е Корольов. Осъждането му от феминистките из интернет не може да се равнява на мъченията в ГУЛаг. В критиката към Тейлър обаче се вижда зародишът на същия принцип, по който е бил осъден Корольов. В своята научна работа ученият постигна поразителни резултати, които имат историческо значение за целия свят, но за комисарите по-важно от всичко е – има ли той правилни политически възгледи. А за феминистките - вярно ли е виждането му за културната политика.
Този безумен лов на еретици не е съветско изобретение. Нацистите с радост изхвърляха от страната си своите най-добри, дори гениални учени под предлог, че били евреи. Такъв тип отношение стига кулминацията си в нацистка Германия и в съветска Русия, защото там господства тоталитарна власт и защото те се оказват в стоманения капан на идеологията. Важно е обаче да помним, че тези режими бяха екстремни примери на принуждение, което е свойствено на всички хора и на всички страни. Като отказваме да признаем, че ние също сме способни на такива саморазрушителни работи, ние ставаме уязвими за тази болест.
Род Дреер
The American Coservative, 15 ноември 2014
Източник: Kultura.bg