Непосредствено след преврата завърналият се от Чамкория в София Алексиев е арестуван от комунистическия главорез Лев Главинчев

Преди 70 години на днешния ден издъхва известният карикатурист и фейлетонист

Създателят на популярния сатиричен вестник „Щурец“ Райко Алексиев си създава немалко врагове в средите на налагащата се с репресии комунистическа власт. В последните дни преди Деветосептемврийския преврат той е многократно предупреждаван от свои близки да напусне страната, а кумът на семейството Никола Мушанов го снабдява с дипломатически паспорти. Алексиев обаче отказва да повярва, че е в опасност и твърди:

„Аз не съм политик. Аз съм показвал грешките на политиците, мъчил съм се с моите карикатури да осмея това, което вършат някои политици и е вредно за народа. Аз нямам пари в чужбина. Плащал съм редовно данъците си. На всекиго съм услужвал и съм давал с двете ръце. На никого не съм взел нищо и не съм напакостил. Аз не съм плъх, та да напускам кораба, когато той потъва”.

Непосредствено след преврата завърналият се от Чамкория в София Алексиев е арестуван от комунистическия главорез Лев Главинчев като „враг на народа“. Основните обвинения са заради карикатури на Сталин и именно те стават причина на да бъде пребит до смърт на 18 ноември 1944 година в София. Една от версиите е, че един от физическите убийци на известния интелектуалец е Георги Боков, дългогодишен председател на СБЖ по времето на Тодор Живков и баща на червените функционери Филип Боков и на шефа на ЮНЕСКО Ирина Бокова, които след падането на комунизма цинично твърдяха, че „вината ги поемат с ммезета“.

През март 1945 година Алексиев е осъден посмъртно заради „антисъветска“ и „прогерманска“ пропаганда от така наречения Народен съд по Дело №6, по което са подсъдими 101 писатели, художници, журналисти, включително някои вече убити. Имуществото му е конфискувано в полза на държавата, а книгите му са забранени. След смяната на комунистическия режим в страната през 1989 година Райко Алексиев е реабилитиран. Съюзът на българските художници отваря галерия „Райко Алексиев“.

В артистичните среди Алексиев остава популярен с псевдонима Фра Дяволо.

Източник: Faktor.bg