Тайната да можеш да научиш всичко: какъв съвет дава Алберт Айнщайн на сина си?

Човек, за който беше особено важно да повлияе на младите умове на своето време.

Като солидно допълнение в историята на бащинските съвети, с големи букви се отличава този вид специфична мъдрост на не кой да е, а на самия Алберт Айнщайн – брилянтен физик, привърженик на мира, радетел на науката и духовността, шампион по доброта.

Човек, за който беше особено важно да повлияе на младите умове на своето време.

През 1915г, на 36 години Айнщайн живее в Берлин, докато неговата жена Милева и двамата му сина Ханс Айнщайн и Едуард “Тете” Айнщайн живеят в сравнително безопасната по онова време Виена.

На 4 ноември същата година, след като е завършил шедьовъра си от две страници за теорията на относителността, която ще го катапултира в международната научна общност като знаменитост и ще му донесе историческа слава, Алберт Айнщайн изпраща на 11 годишният Ханс Алберт едно писмо, съдържащо много важен урок за всички нас.

В това свое писмо до малкия си син, Айнщайн, чийто интелектуални постижения със сигурност са гордост за света, говори за ритъма на творческата абсорбация като гориво за двигателя на нашето успешно вътрешно обучение:

Скъпи мой Ханс,

Вчера получих твоето мило писмо и това ме направи много щастлив. Вече бях започнал да се страхувам, че няма да ми пишеш повече.

Каза ми, когато бях в Цюрих, че става доста неудобно и направо опасно, когато идвам при вас. Ето защо мисля, че ще е по-добре ако се съберем на друго място, където никой не ще попречи на нашата утеха и семеен комфорт.

Аз при всички случаи ще настоявам, ще правя всичко възможно всяка година да прекарваме поне по цял един месец заедно, така че и ти да разбереш, че имаш баща, който мисли за теб, мисли за вас, баща, който ви обича.

Може да научите много полезни, добри и красиви неща от мен, неща които друг не може и няма да иска толкова лесно да ви предложи.

Това, което съм постигнал с тази напрегната моя работа не трябва да се дава на тепсия само на непознати, а най-вече и преди всичко на моите момчета.

Тези дни завърших едно от най-красивите си произведения, творбата на живота си и когато пораснеш, ще ти разкажа повече за нея.

Изключително съм щастлив и доволен, че си намерил щастие и радост в свиренето на пиано.

Това и дърводелството, с което също се занимаваш по мое мнение са най-добрите занимания за вашата възраст, много по-добри дори и от училището. Защото това са неща, които идеално пасват на млад и талантлив човек като теб.

Основното, което искам от теб е да продължаваш да свириш на пианото, което толкова обичаш, дори и ако учителят не ти позволява.

Запомни, това е начинът да се учи, да се усвоява и запомня най-много – точно, когато се прави нещо с такова удоволствие, че дори да не забелязваш как времето минава.

Аз скъпи сине, понякога съм толкова погълнат от работата си, че дори забравям за обяда…

Грижи се за Тете, целувки

Поздрави на мама

Татко

Източник: lifehack.bg