Утре е 10 ноември

И съм сигурен, че ще ни удави водопад от думи

"На този ден преди 25 години БКП проведе поредният си от втръсналите на целия народ, пленуми. Този път разликата бе, че изпрати в пенсия с благодарност своя пръв ръководител Тодор Живков. Той гледаше като препариран своите „другари”, а те бяха вперили поглед в далаверата наречена „преход”. Към момента на свалянето му „човекът от народа” бая се бе потрудил заедно със своите „верни другари” да докара България до просешка тояга. Но на 10 ноември „верните другари” се направиха на дръж ми шапката и като събраха кураж изпратиха лидера си на заслужен отдих. Истинската причина да постъпят така бе страхът, че след рухването на Берлинската стена могат да загубят привилегиите и позициите си в обществения и икономически живот на страната. Уплашиха се за имотец, за деца и внуци, за фамилиите, за родата. И трябваше да пожертват Първия, за да оцелеят те – вторите, третите и останалите до последният застрелян в ума партиен секретар. Факт е, че оцеляха. И не само оцеляха, но и се развиха, смениха името на партията си, юрнаха се да стават капиталисти. И станаха. И управляваха. И приватизираха. И банки ограбваха. И продължиха народът да съсипват. Но пък да им честваме и страховете на партийния форум преди 25 години – без мен.
10 ноември 1989 г. е част от историята на БКП. За демокрацията той няма особено значение. Тя щеше да дойде и без него. Още повече, че тогава нямаше „леви” и „десни”. Имаше един Народ срещу една Партия. По-късно политиката раздели народа и остави пространство за власт на същата партия. И тя го окупира и го владее и до днес.
За добро или за лошо – преходът приключи. За добро, защото главната цел – смяната на икономическата и политическата система е изпълнена. И защото е постигната и основната стратегическа цел – преминаването отвъд „желязната завеса”. България е в Европейския съюз и това е най-големият и исторически по значение, национален успех след Освобождението. За лошо – защото приключи със загуба за морала, справедливостта и честността. И с масова бедност - вечна дамга върху нас – участвалите в политиката след 1989 г.", написа в личната си страница в социалната мрежа Фейсбук Александър Йорданов.