Ако насилието над екоактивисти в градинката пред "Кристал" на 26 октомври 1989 г. (за него ви разказах в броя от понеделник, 27 октомври - б.а.) е първият физически сблъсък между властта и гражданството, шествието на 3 ноември 1989 г. е първият организиран публичен протест срещу комунистическата власт.

На този ден лидерите на "Екогласност" внасят в Народното събрание подписката срещу хидропроекта "Рила - Места". Акция, каквато от 1944 г. до този момент никога не се е случвала.

11 500 подписа са събрани пред "Кристал" на 25 и 26 октомври, преди активистите на "Екогласност" да бъдат наблъскани в рейсове и камионетки и насила откарани в Южния парк или сваляни на различни места в столицата.

Какво прави властта на 3 ноември?

Членовете на ЦК на БКП получават писма, в които пише: "По решение на Политбюро на ЦК на БКП на 10 ноември 1989 г., петък, се свиква пленум на Централния комитет на партията при дневен ред: "За хода на преустройството на сегашния етап, за подготовката на ХІIV партиен конгрес". Докладчик е др. Тодор Живков. Пленумът ще се състои в резиденция "Бояна", дом №1 и ще започне в 10 часа. Умоляват се другарите, които желаят да се изкажат, да съобщят своевременно за това в отдел "Деловодство" на ЦК на БКП с оглед определяне времетраенето на пленума. Настоящето важи за пропуск. От секретариата на ЦК на БКП."

Денят 3 ноември, петък, е слънчев и топъл. Около 16 часа на паважа пред черквата "Света София" се събират хора и разпъват транспарант с надпис "Екогласност - Зелена алтернатива".

Зад него застават Петър Слабаков, д-р Петър Берон, Александър Каракачанов, Румен Данов, Пирин Воденичаров, Петър Стайков, Красимир Кънев и др.
С изключение на актьора Слабаков
другите са
известни само
в семействата
и колегиално-приятелските си компании. Популярни ще станат след 10 ноември и особено след първия митинг на 18 ноември и Кръглата маса през януари 1989 г.

Велислава Дърева твърди, че в събитието участват и хора от Клуба за подкрепа на гласността и преустройството: Желю Желев, Петко Симеонов, Стефан Продев, проф. Чавдар Кюранов. Както и Румен Воденичаров, режисьорът Юлий Стоянов със съпругата си, кинокритичката Искра Божинова. И, разбира се, Радой Ралин "с вечната си мекицоподобна шапка, загърнат в шал поради своята пословична зиморничавост".

Александър Каракачанов (с чантата, в която е подписката), д-р Петър Берон и Петър Слабаков (вляво) повеждат мирния потест към парламента

Сигурно още се спори колко хора участват на това първо протестно шествие. Велислава Дърева пише: "Събрахме се всички от "Екогласност" и Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. Всички означава не повече от 300 души. Обаче поканата за шествието, излъчена единствено по радио "Свободна Европа", е събрала цели 3000 - невиждано множество за преди 20 г. После тези реални, поименно известни и надлежно заснети от цивилните "еколози" и "журналисти" 3000 души ще набъбват до 30 хил. в "спомените" на мнозина, които тъй и не бяхме виждали, ни чували."

"Бяхме 4000 души заедно с ченгетата", каза ми д-р Петър Берон, един от главните инициатори на протестното шествие.

А ето какво казва Андрей Райчев: "Направихме анкета с въпроса "Участвахте ли в шествието на "Екогласност" на 3 ноември 1989 г. и в първия митинг на свободата на 18 ноември?". Цифрите са поразителни и много лесно илюстрират чудесния израз "лъжат като очевидци". Оказа се, че на шествието според спомените им са се струпали 180 000 души, а на първия митинг са участвали 800 000!"

Но да се върнем на мястото пред "Света София", където вече са се събрали много хора. Какво се случва по-нататък?

Пак според Дърева малко преди 17 ч доц. Цветан Кардашев, активен член на "Екогласност", чете петицията, сподирена от бурни ръкопляскания. "Цивилните "журналисти" - разказва тя - снимат и записват усърдно. Разпознаваме ги веднага по смутените физиономии. И цивилните "еколози" си личат - по костюмите под небрежните якета.

Точно в пет часа камбаните на "Св. Александър Невски" забиват звънко и тържествено. Не заради нас, разбира се, а за вечерня. Този звън изтръгва възторжени възгласи и аплодисменти. Някои плачат, други се прегръщат, а ние с Радой захващаме цитат от Захари Стоянов: "И камбаните биеха, и пушките гърмяха, и юнаците се целуваха едни други!" Цитатът не е съвсем точен, но важното е, че всички си мислят за същото - за началото на Априлското въстание. В което, прочее, с оръжие в ръка са участвали 3000 души."

Желю Желев и Петър Берон

Протестиращите, разбира се, нямат оръжие. Дори сгъват транспаранта. Запяват "Хубава си, моя горо" и тръгват към парламента. Отпред са Слабаков, д-р Берон и Каракачанов, който носи чантата с подписката. Следват ги момче с плакат, на който пише "Мирно шествие на "Екогласност", доц. Цветан Кардашев и Едвин Сугарев, който носи сгънатия транспарант.

"Изминахме само 500 стъпки от църквата "Света София" до паркинга пред парламента, където ни спряха, но това бяха първите стъпки на свободата. Тогава за първи път хората скандираха "Демокрация!", спомня си Румен Данов.

На около стотина метра пред парламента шествието е спряно от милиционери. През загражденията са пропуснати само Слабаков, Каракачанов и Берон.
На десетина метра пред входа ги посреща един от зам.-председателите на Народното събрание. Той взема подписката и промърморва: "Абе, къде сте тръгнали с толкоз много хора.

Можехте
тихомълком
да донесете
тая подписка..."
"Ние пропуснахме думите му покрай ушите си...", каза ми д-р Петър Берон.
"Другари, както дойдохме мирно и тихо, така да се разотидем!", призовава Петър Слабаков.

И народът се разотива. Берон се прибира в кабинета си в Природонаучния музей.
Велислава Дърева разказва, че първо отишли в "Яйцето", популярното навремето заведение в Софийския университет, оттам - в дома на Желю Желев: "Не мигваме до сутринта, коментираме, пием бяло вино, преповтаряме всеки детайл, всеки жест, всяка дума. И разбираме, че събитието е историческо..."

В. "Работническо дело" публикува информация на БТА, според която "група граждани" внесли петиция в Народното събрание срещу проекта "Рила - Места", като преди това въпросната "група граждани" направила шествие.

Разбира се, нито "Екогласност", нито "групата граждани", нито БТА, нито дори "Работническо дело" в оня момент могат да знаят, че точно след една седмица - на 10 ноември, Тодор Живков ще бъде свален от власт.

Източник: 24 часа