Футболът ни дочака поредният Видовден, след като ни биха и норвежците. За първи път в историята.

Колко първи пъти изпитахме в последните години...

Но за поредния Видовден, нека потърсим причините в Антоновден отпреди 9 (скоро ще са 10) години.

На 17 януари 2005 г. героите от САЩ 94 се събраха на една маса в хотел "Хилтън" и надуха тръбата на революция във футбола.

Предвождаха ги Боби Михайлов, Емил Костадинов, Наско Сираков, Данчо Лечков, Любо Пенев, Христо Стоичков (тогава национален селекционер), Трифон Иванов... Декларираха подкрепа от Краси Балъков, от Златко Янков, Петър Хубчев - с две думи това бе цветът на златния отбор.

Първата цел бе на февруарския конгрес да свалят от власт Батето, защото футболът не вървял.
Така си беше - за десетте години на Славков начело на БФС България игра на 2 европейски и едно световно. Левски и ЦСКА оставаха на един мач от Шампионската лига, в Европа записвахме победи над Шахтьор (Донецк), Хайдук.

Изкарахме в чужбина Стилиян, Мартин, Бербатов и това бе само върхът на айсберга, защото имахме играчи в поне 10 отбора от най-добрите първенства на континента.

От преврата на Четвъртите също трупаме успехи, Батето (лека му пръст) чак щеше да завиди.

Например пак изнасяме в Европа, но ръководители. Михайлов е член на Изпълкома на УЕФА. Взехме и домакинство на юношеско европейско през 2015-а, построихме с пари от ФИФА база в Правец, сега движим и такава в Бояна.

На терена... Е, тук малко изоставаме. Само 8 години трябваха за изпълнението на обещание №1 от онзи 17-ти януари за намаляване на отборите в "А" група. Все пак стана, алелуя!

Националният върви криво-ляво, един път последен, два пъти предпоследен и два пъти - просто трети и некласирал се, в циклите от 2005-а насам.

Пълния текст четете в Webcafe.bg