Извършва трансфери на валута, да не й се възлага работа в Българската телевизия!

ПИК получи официално от Комисията по досиетата съхранените доноси на Кеворк Кеворкян срещу негови колеги от телевизията и известни интелектуалци. Вчера публикувахме за първи път и картончето за вербовката на агент Димитър, страницата от регистрационния дневник на Държавна сигурност с неговото име, както и писмото-нареждане за унищожение на досието му през 1990 г. (вижте ТУК).

Пак вчера пуснахме и донос на Кеворкян срещу неговия колега от "Всяка неделя" Димитри Иванов от 1979 г., когато Иванов е бил гласен за съводещ на предаването. Агент Димитър се активира, реагира бързо и осуетява кадровото намерение.

Днес публикуваме запазени доноси на Кеворкян срещу известната литературна критичка и журналистка Румяна Узунова, легенда на дисидентското радио "Свободна Европа". Доносите са от 1975 г. и 1976 г., когато Узунова работи в културната редакция на Българската телевизия. Възложено й е да прави авторско предаване, което очевидно жегва самолюбието на агент Димитър.

Следват доноси, с които кариерното развитие на Румяна Узунова е замразено.

Кеворкян предава донесенията си в явочна квартира "Вихър" на водещия си офицер - капитан Георги Георгиев.

Документите, които публикуваме, са снабдени с гриф "Строго секретно", но са декласифицирани с решение на Комисията по досиетата.

 

Управление

Отдел I

Отделение I

СЪОБЩАВА: аг.”Димитър”

ПРИЕЛ: л-т Георгиев

на 18.IV.75 г. в ЯК “Вихър”

 СВЕДЕНИЕ

ОТНОСНО: Руняна Узунова

От приятел научих, че редакция "ЛИК" при Бългaрска телевизия подготвяла нова рубрика, която щяла да се води от Румяна Узунова /на хонорар/. Приятелят ми имал възможност да разбере подробности за тематиката на тези предавания.

 “Димитър”

СПРАВКА: РУМЯНА УЗУНОВА е родена през 1936 г., безпартийна. През 1974 г. при пътуване в чужбина е извършила трансфер на валута, за което бе разпитана, предупредена и по наше предложение бе освободена от редакцията на в. "Литерату­рен фронт”. Считам, че появяването й по телевизията като водещ на предаване ще прозвучи като своеобразна реабилитация на Узунова, поради което предлагам да се информира др. Иван Слав­ков с мнение да не й се възлага работа от Българска телевизия.

ПРИЕЛ

ЛЕЙТЕНАНТ:

Нап. в 2 екз.

№ 1 - РД 35235

№ 2 - VII отдел

Изп. Г. Георгиев София, 19.IV.75 г.

„Познавах тези хора” - предаването от рубриката „За и против” на редакция ЛИК на БНТ, излъчено на 27.IX., повторено на 28. IX.1978 г.”

Водещ - Р. Узунова, с участието на Борис Делчев и Атанас Свиленов.

Заглавието на рубриката - ”3а и против” - кара зрителя да мисли, че ще бъде свидетел на сблъсъка на две противоположни мнения, на една дискусионна размяна на мнения и оценки за даден литературен факт.

Това обаче е твърде мъчно осъществимо, когато в предаването участвува като страна авторът на обсъжданото литературно произведение - поне практиката на нашата телевизия не познава такъв случай.

Авторът се превръща само в свидетел на хвалебствията, които се сипят по негов адрес.

Така и в посоченото предаване, при неактивното, неутрално, неангажирано поведение на водещия, Ат. Свиленов имаше възможност да обсипе с куп хвалебствия книгата на Борис Делчев, както и самия Б. Делчев. Това даде възможност и на самия Делчев охотно да прояви себичността си, която е добре известна.

Оказа се, че нашата съвременна мемоаристика дължи почти всичките си постижения на редактора или автора Борис Делчев. Или, като изтъкна самият Делчев, докато той е бил редактор в издателство "Български писател” /до 1970 г./ са излезли десет тома от мемоарната поредица на издателството; а оттогава досега - само един том!

Този маниер на самоизтъкване, разбира се, е характерен за Делчев, но по-важното е, че на многобройната телевизионна аудитория се предоставя възможност от един частен факт (мемоарната поредица на изд. "Български писател”) да се правят по-общи изводи въобще за състоянието на нашата мемоаристика. А добре известно е, че там нещата не стоят така, както ги представя Делчев.

Позицията на Делчев в нашия литературен живот е добре известна. След справедливата критика, която той получи в една от речите на Първия секретар на ЦК на партията преди години, оттогава и досега, Делчев осъществява една опозиция на тенденциите в литературната действителност. Това е добре известно. В този смисъл, когато Ат. Свиленов посочи, че характерни качества на писателя  Б. Делчев са ’’широтата на позицията” и "пристрастието към автори с характер”, по-информирания зрител може да свърже тези качества на Делчев с критиките, отправени към него, и да направи един съвсем неправилен извод.

Че Делчев е критикуван заради "широтата” на позициите си, но проявява характер в отстояването им! А едно такова поведение не може да не се хареса на зрителя - ето в какво се крие опасността.

Самият Делчев не пропусна случая да даде една пресилено висока оценка на книгата на Блага Димитрова за Багряна. И тази оценка може да се възприеме за отпор срещу критиките  срещу литературния кръг, в който влиза и Блага Димитрова. Един кръг критици превъзнасят до небето Блага Димитрова, пренебрегвайки постиженията на цял куп граждански поети, в-к  "Лит. фронт" /т.е. съюзното ръководство/ им отговаря, тогава хора като Делчев непременно ще използват и най-малките други възможности - например ще хвалят мемоарната книга на Бл. Димитрова.

Между другото. След прословутия разговор за поезията в сп. "Литературна мисъл”, който извънредно раздразни литературните среди, в-к "Лит.фронт”’ трябваше да излезе и излезе със статия, в която нещата да бъдат поставени на местата им.

Но тя бе написана от Георги Марков, който естествено се постара да бъде колкото се може по-"обективен"! И нищо чудно след като е известно, че той е един от най-близките хора на П. Зарев, а трябва да критикува списание, на което главен редактор е същият П. Зарев. Нецелесъобразност на редакцията на "Лит. фронт” или пак опити за балансиране?

Посоченото дотук за телевизионното предаване може да изглежда дреболия, но полезни неща могат да дадат възможност на зрителя да стигне до някои нежелани изводи.

Най-важното. В книгата на Борис Делчев е включен и очеркът му за Димитър Димов /стр. 312-386/ — без да претърпи никакви поправки - така както бе отпечатан преди време в сп. ”Литературна мисъл”.

Този очерк навремето бе яростно разкритикуван от ”Лит. фронт” с редакционна статия, която изразяваше мнението на съюзното ръководство. Тогава във вестника работеше и самата Р. Узунова.

Как да приемем тогава телевизионното предаване? Като закъснял опит за реабилитиране? Изводът се налага сам.

Дори да оставим всичко друго настрана, да сметнем, че то няма да стигне до обикновения зрител, последният факт не може да не ни тревожи.

Да не повтаряме изводите и оценките на редакционната статия на ”Лит. фронт”. Ето само няколко кратки цитата от очерка на Делчев. Д. Димов "бил обладан от страха да не допусне някаква политическа грешка”; "имало тежки моменти, когато го заварвали на бюрото с овлажнели очи"; председателството било за. него "противоречие между дълга и призванието, между целесъобразно оправданото и свободната преценка” и т.н. и т.н. Кому са нужни такива мемоарни подробности и тях ли трябва да популяризираме?

Налагa се убеждението, че в посочения случай редакция ЛИК неправилно е подбрала обекта за предаването "За и против" /между другото това е може би единствения случай, когато самият автор участвува в предаването!/

Рубриката  ”3а и против” - добре контролирана и уравновесена - по начало е една добра идея на ЛИК. Но дискусията, спорът, равновесието между участниците в предаването трябва да са мними.

Не е необходимо дори водещият активно да подкрепя дадена позиция, той би могъл привидно да остава неутрален.

Но още с подбора на участниците водещият трябва да подкрепи и засили необходимата пропаганда теза. Той трябва да покаже на зрителя двама привидно равностойни, но в действителност неравностойни противници /участниците/ и да наложи на вниманието на зрителя необходимата в случая идея.

И още нещо. Известно е, че гл. редактор на ЛИК /според Р. Узунова/ изисква от сътрудниците си да открият "естетическия скандал". Той непрекъснато повтаря: "Къде е естетическия скандал”?

Това е една изключително опасна позиция. Тя може да има за последица въвличането на самата редакция ЛИК в подобен "естетически скандал”.

Нап. в 2 екз.

№  1 -  35235

№ 2 – м-ли ЛИК

изп. - Георгиев

Сведение

Относно: Редакция ЛИК

на 5.XI. т.1

От приятел научих следното:

Румяна Узунова свободно и без задръжки споделила с него /и прияте­лят ми останал с впечатлението, че тя го прави с всеки срещнат/, че лично самата тя /и никой друг/ определя обекта и участниците за рубриката на редакция ЛИК "За и против“. При това не било необходимо никакво съгласуване с ръководството на редакцията, главният редактор щял да възприеме всяко нейно предложение.

На въпроса на приятеля ми дали все пак не се упражнява някакъв кон­трол върху рубриката, Румяна Узунова отговорила, че един от зам.гл. редактори присъствувал при приемането на предаването от ОТК. Но ед­ва там, когато предаването вече е реализирано, съответните участни­ци ангажирани и използвани, средствата изразходвани и пр.

На въпроса дали все пак не се представя някакъв сценарий за поредното предаване на рубриката - както е обичайната практика в телевизия­та – Р. Узунова отговорила, че трябвало да гони М. Георгиев по стълбите - там да му обяснява какво представлява сценарият и там да получава неговото съгласие?!

Ако предаването било утвърждаващо, тя се обръщала към Методи, но ако било критично - към гл. редактор Г. Стойчев, който казвал - според ду­мите на Узунова - мама им на тия писатели....

Трябва да има сеч - заключила Узунова - иначе предаването няма мине...

 СПРАВКА:                  Георги Стойчев, гл. редактор ни ЛИК, член на БКП

         Методи Георгиев, зам. гл .редактор, член на БКП

Румяна Узунова, лит. критик на свободна практика, хоноруван сътрудник на ЛИК, безпартийна.

Нап. в 1 екз.

РД  35235

Доразмн. в 1 екз. за м-ли ЛИК

Стр. секретно !

Екз. № 2

 

УПРАВЛЕНИЕ VI       СЪОБЩАВА: аг. "Димитър"

ОТДЕЛ I    ПРИЕЛ: ст. лейт. ГЕОРГИЕВ

ОTДЕЛЕНИЕ I  на 25.II.76 г.ЯК "ВИХЪР”

С В Е Д Е Н И Е

ОТНОСНО: РУМЯНА УЗУНОВА

Наскоро приятелят ми отново разговарял с Румяна Узу­нова. Тя му се похвалила, че ще води нова телевизионна серия - "Най-интересния човек, когото познавате".

Предаванията ще представляват следното: на известни наши писатели ще се дава думата да отговорят на въпроса кой е най-интересния човек, който са сре­щали някога.

От разговора на приятелят ми му станало ясно, че това ще бъдат слаби предавания - самата идея е незаангажираща, далеч от съвременните политически и идеологически проблеми, ня­ма да има нищо общо с развитието на социалистическата култура и изкуство, да не говорим за някакъв принос във възпитанието на народа и за пропагандиране на наши конкретни идеи. Просто една серия от предавания за лично удовлетворение.

Узунова се похва­лила, че вече 6 серии са готови и в най-скоро време ще излезат на екрана. Първата била с участието на писателя Добри Жотев. Ос­таналите участници Узунова не съобщила.

В разговор с Богомил Райнов приятелят ми разбрал, че последният имал неприязано чувство и отношение към Узунова. Споделил, че най-после щели да я махат от телевизията, но не ка­зал от къде знае това. Приятелят ми смятал /и му казал/, че гре­ши.

Моят приятел ми сподели, че според него в нашият културен живот напоследък, за жалост, успехи постигали хора, ко­ито се обединявали в групи, макар и понякога на безпринципна основа. Така например една от най-новите групи била: Михаил Неделчев, Светлозар Игов, Енчо Мутафов и Огнян Сапарев.

Те вече били постигнали известни успехи в "борбата” си за завоюване на определени възлови места в нашата литература. Това почувствувала и Румяна Узунова, поради което тя се държала добре с тази група и можело да се каже, че вече се е включила в нея. Т.н. Игов участвува в почти всички предавания на Узунова.

Интересно било, че Узунова и Любен Георгиев не може­ли да се понасят. Но независимо от това работели в една редак­ция - тази на Георги Стойчев. Последният еднакво ги толерирал и се грижел за евентуалното им щатно назначаване, въпреки че знаел, че те двамата не се понасят. Това се тълкувало, понякога, така: Любен Георгиев е човек, който никой не обича; Узунова пък няма авторитет в литературните среди, счита се за посредствен критик.

Прибирайки ги под своя покрив Георги Стойчев играел на опо­зиция на литературните среди у нас. Тези коментарии се подкрепя­ли и от факта, че редакцията на Стойчев бързо реагирала на важ­ни проблеми, поставени в печата, но по начин, че заемала винаги опозиция па всички литературни издания. Конкретни примери прия­телят ми е сочил преди това.

Становището, че телевизията играе на опозиция се изразявало от почти всички писатели у нас. Много било трудно да се изброят имената на тези, които коментират тези неща, защото това били почти всички познати на приятеля ми, с които той контактувал предимно в кафенето на Съюза на българските писатели.

„Димитър”

 СПРАВКА:

Георги Димов Стойчев, гл.редактор на редакция ЛИК при Българска телевизия, член на БКП.

Любен Георгиев Юскеселиев, литературен критик, хоноруван сътрудник на телевизията.

Румяна Димитрова Узунова, литературен критик, хоноруван сътрудник на телевизията, безпартийна. За същата са по­лучени данни, че стои на нездрави идейни позиции.

ЗАДАЧА: Да продължи контактите си с Узунов. Преди излъчване на предаванията й да се опита да разшири информацията за техната идейно естетическа стойност, като разговаря с някои от писателите, участници в тях. Да изясни дали Румяна Узунова участвува в събирания на интелектуалци, кои и къде.

Инструктиран е незабавно да ни информира за евен­туални неподходящи предавания от предконгресната програма на телевизията, коментарии и изказвания по повод конгресите на КПСС, БКП и публикуваните тезиси. По тези въпроси да разговаря внимателно и с Румяна Узунова.

Нап. в 3 екз.

№ 1 - РД 35235

№ 2 - м-ли Узунова

№ 3 - VII отдел

Изп. Георгиев

София, 27.II.76 г.

Източник: Pik.bg

Вижте още:

ОФИЦИАЛНО ОТ КОМИСИЯТА ПО ДОСИЕТАТА! Доносите, картончетата и документите за вербовка в ДС на Кеворк Кеворкян. Агент Димитър за Димитри Иванов: Изказва мнения пиян, интимен е с Вера Ганчева! (документи)

ОФИЦИАЛНО ОТ КОМИСИЯТА ПО ДОСИЕТАТА 3. Кеворкян пише доноси за приятеля си Дончо Цончев: Алкохол, жени, величае Радичков, не е трябвало да пише книгата "Принцовете", егоист!