Новините, че се подготвя честване на 10 ноември и че на тази дата Реформаторския блок ще си прави конгрес, ме изненадаха. Първата ми я съобщи Петър Бояджиев, а втората - начетох се за нея днес. Ясно е, че някой много желае да митологизира 10 ноември като съдбовна дата в българската история. Това е лъжа. Това е дата най-обикновена, част от историята на БКП. С демокрацията тя няма нищо общо. Тази дата искаше и иска да излъже българския народ, че само Живков е диктатор, а партията му е "демократична". Да Живков бе диктатор, защото партията му бе диктаторска, тоталитарна, централизирана, недемократична, комунистическа.
На 10 ноември 1989 г. БКП проведе поредния си пленум на Политбюро и ЦК. С изказване на благодарност пленумът свали от поста на лидер Тодор Живков. С други думи, „верните другари” изпратиха лидера си на заслужен отдих. Защо? Защото ги хвана страх, че след рухването на Берлинската стена могат да загубят привилегиите и позициите си в обществения и икономическия живот на страната. Уплашиха се за краденото, за постовете си, за парите си, за децата и внуците, за фамилиите, за родата. И трябваше да пожертват Първия, за да оцелеят те – вторите, третите и цялата им червена кохорта. Факт е, че оцеляха. И не само оцеляха, но и се развиха, а с престъпната помощ и на някои демократи, станаха и пълновластни господари на капитала на България. Но пък да им честваме партийните форуми като важни исторически дати и "демократични" събития – без мен.
През 1989 г. оставането на Живков начело на БКП застрашаваше оцеляването на самата комунистическа партия. Затова тя го пожертва, за да оцелее. Това е 10 ноември – политически опит за оцеляване, за спасяване на БКП и за хвърляне на прах в очите на обществото, че започва "промяна". Живков очевидно е разбирал това и затова на самият пленум гледаше като препариран своите "другари".
10 ноември е част от историята на БКП. За демокрацията той няма особено значение. Тя щеше да стане и без него. Впрочем, тогава, през 1989 г. нямаше "леви" и "десни". Имаше Народ срещу Партията. Последвалият пленума митинг на 18 ноември бе замислен и реализиран като мероприятие, което да подкрепи "промяната" в БКП, за да не се насочи народният гняв срещу партията, а да приключи с псуването на Живков.
Затова и далеч по-важни и същностни за българската демокрация дати са: 7 декември, когато опозиционите партии и движения се обединиха в Съюз на демократичните сили и представиха политическа програма и искания; 3 ноември - първата опозиционна публична демонстрация ръководена от "Екогласност"; 14 декември – огромен протест за отмяна на Чл.1 от Конституцията гарантиращ ръководната роля на БКП в обществото; 22 януари 1990 г. - началото на Националната кръгла маса, която прие споразумения за смяна на политическата система, за провеждане на избори за ВНС, за "мирен преход". Разбира се, може да се направят различни интерпретации за всяка една от тези дати. Но във всички случаи всяка от тях е по-близо до историческия смисъл на това, което искаме да означим като начало на демократичните промени у нас, отколкото чисто червената, рекламна и манипулативна дата 10 ноември - празник на хитреците от БКП.

Това публикува в профила си във Фейсбук Александър Йорданов.