Вместо да заклейми лъжеца и скандално финансирания Бареков, Плевнелиев го легитимира като "незаобиколим фактор в политиката"

Приятелският му кръг май си мечтае да реанимира времето, когато властният Георги Първанов управляваше безличния Сергей Станишев
Изпитвам неприятното усещане,че президентът Росен Плевнелиев се превръща в задкулисен интригант и с невинната усмивка на Мистър Бийн наврежда на Бойко Борисов и ГЕРБ в навечерието на най-ожесточената предизборна кампания, която сме виждали.
Започна се с приятелското ръкостискане на Росен Плевнелиев с Николай Бареков в президентството,с лигавите извинения и взаимни теманета броени дни,след като политическото ГМО, "книжният тигър" на Делян Пеевски, храненикът на Цветан Василев, разнесе из медиите и внесе в прокуратурата фалшиви и подправени документи, целящи дискредитирането на Бойко Борисов. Това беше доста дебелашко пренебрежение на гоцеделчевския комсомолец към лидера на политическата сила, която го направи министър и президент. Вместо да заклейми лъжеца и скандално финансирания Бареков, Плевнелиев го легитимира като "незаобиколим фактор в политиката", ако използвам определението на екслидера на ДСБ Иван Костов, прехранващ се като консултант на КТБ и кабинета "Орешарски".
Така президентът влезе в синхрон с вицепрезидентката си, чийто роднина по сватовска линия Светлин Танчев напусна парламентарната група на ГЕРБ и се присъедини към Бареков, а братовчед му Борислав Сарафов, заместник на пеевския главен прокурор Цацаров е моторът на подмолните козни срещу заместник-председателя на ГЕРБ Цветан Цветанов.
Продължи се с назначаването на Красимира Медарова за "министър на изборите"- структурна и кадрова недомислица, светкавично атакувана от много страни. Тя минава за "човек на ГЕРБ", защото беше назначена за председател на ЦИК от квотата на ГЕРБ, но не направи нищо,когато пред очите на всички беше погазен закона в деня за размисъл на 11 май 2013 г. , когато изтрещя финалът на заговора,сътворен от Костинбродските атентатори. Кулминацията изригна с връщането на Ваньо Танов като шеф на Агенция "Митници", което тутакси изпълни ефира с позабравените записи на прословутите телефонни разговори между него и Бойко Борисов ( апропо, навремето изразих основателно подозрение,че те са подхвърлени на "Галерия" от Танов и Дянков).
Веднага се появиха кресливите свраки с обвинението,че това е лично назначение "през задния вход" властта лично на Бойко Борисов. Е, да, ама не е. Проверих: реанимирането на Ваньо Танов е лично кадрово решение на Росен Плевнелиев, подсказано му от любимеца на кръга "Капитал" ексфинансовия министър Симеон Дянков, на който служебният финансов министър Порожанов дължи кариерата си като шеф на фонд "Земеделие". Информираните и наблюдателните ще си припомнят, че през последната година от управлението на правителството на ГЕРБ Дянков и Танов се държаха като "дупе и гащи". Премиерът Борисов на финала на мандата си уволни Дянков и ясно заяви,че никога повече няма да го допусне в екипа си. Така че членът на Надзорния съвет на руската Внешторгбанк има за какво да му отмъщава.
"Черешката на тортата" е изтръскването от нафталина на Румяна Желева, позорно провалила се на изслушването за еврокомисар в Европарламента (не без интригантското участие на Надежда Нейнски, Антония Парванова и Меглена Кунева, в интерес на истината) и назначаването й за нещо като свръзка с унизително присмелия й се Брюксел. Естествено, пак се притоплят и поднасят пиперливо на публиката пикантните подробности от несполучливия евро-избор на Бойко Борисов.
Във всичките тези случаи удобно се пропуска очевадната истина,че това са назначения на президента, консултирани от неговия екип, прочул се с каскада от погрешни "експертизи" и гафове.
Защо стори това печално story с новоназченията Плевнелиев?
Защото няма достатъчно подготвени хора от ограничената среда, в която той търси кадрите ли?
Защото нито той, нито глуповатата му прес секретарка Мария Иванова предвидиха медийния и Фейсбук ефект от изброените назначения ли?
Или защото се изпълнява един дългосрочен сценарий за дискредитирането на Бойко Борисов, който отново е лидерът с най-стремително нарастваща популярност и влияние.
Очевидно на "Дондуков"1 се търси ефекта на "споделената вина" , произтичаща от негативите, които ще натрупа това правителство, дори по простата причина, че няма безгрешно управление.
На привидно неамбициозния и несамоуверен Плевнелиев му се услади ролята на "единствения стабилен държавник в страната" и той не иска повече никой да дело мегдан с него. Затова е и ваденето на "скелети от гардероба", които уязвяват лидера на ГЕРБ.
Около президента има доста самонадеяни и изгладнели след преяждане фактори, които да го тласкат по стълбата нагоре към по-непоколебимо влияние над политиката и икономиката - нещо като властването на президента Първанов по време на мандата на безличния премиер Станишев.
Кръгът "Капитал" и деформираните от Костов реформатори със сигурност си мечтаят за "експертен кабинет", над който те явно и потайно доминират и който с уговорки, но с удоволствие, би бил подкрепен от БСП и ДПС.
Май в президентството се възцари духът на интригантите...