Отворено писмо до Ани Цолова

Н. Зарева написа отворено писмо до Ани Цолова:

Госпожо Цолова!

Май сте забравила, че сте журналист и нямате право да вземате страна, когато разговаряте с гостите си по даден казус. Или поне ако го правите, то да става по такъв начин, че никой да не забележи пристрастията ви. Задачата  на телевизионния водещ е да бъде посредник, чрез който нечие мнение стига  до зрителя. Нещо повече – в качеството си  на телевизионен водещ вие представлявате зрителя. Затова не трябва да пречите разговорите със събеседниците ви да стигат да нас в автентичния си вид, без да бъдат накъсвани от истерични пристъпи и нервни жестикулации. Никой не ви дава правото да се гаврите с гостите си,  да се държите с тях, сякаш сте надзирател в концлагер, да ги малтретирате психически за действия и решения, които не ви засягат пряко.  А тази сутрин вие забравихте, че ние, зрителите, сами можем да преценим на кого и в каква степен  да вярваме,  и не беше нужно Ангел Славчев да се кълне в ефир, за да ви се хареса. Вие сте журналист, не сте Господ или изповедник, но през целия разговор с него  не спряхте да се изживявате като страна в казуса.

Откъде-накъде ще ползвате национален ефир, за да искате някой да ви убеждава защо е постъпил по един или друг начин?!  Вас лично да убеждава. Въпрос то типа: „Убеди ме, че не си го обичал заради парите”,  можете да задавате на съпруга си и в рамките на собствената си спалня. Телевизията не ви  е частна собственост, госпожо.  Някой е трябвало да ви ощипе преди ефира, за да ви припомни, че се намирате  в телевизионно студио, а не у  дома, където би било оправдано да повишавате тон и да размахвате пръст.  И не  е  проблемът във въпросите, които задавахте. Моето мнение е, че най-удобни са неудобните въпроси, защото само по този начин се ограничава тиража на митове, слухове и полуистини и лъжи. Проблемът при вас е, че интонирате  въпросите си с доминиращо агресивен тон, сякаш изпълнявате наказателна акция. Даже се виждаше учестеното ви дишане, нервните жестове, нетърпението; сякаш се страхувахте, че времето няма да ви стигне да нанесете на госта си още едно кроше. Менторският ви тон, вживяването в ролята на обществен съд, никак не се връзваше с предварителното уточнение, че не сте адвокат на Бареков.

Обратното се получи. Едва ли има зрители, извън кръга на цитирания, които да са останали  с друго впечатление.  И тук възниква логичния въпрос: някой насила ли ви натрапи Ангел Славчев за събеседник, защото много сериозно се замислих дали същия не е влязъл с взлом в студиото ви?! Само при подобни обстоятелства емоциите ви биха били оправдани.

Докато ви гледах,  се сетих за друга телевизионна  “звезда“ на име Цв. Ризова. Преди време тя се държа аналогично с Евгений Михайлов и само дето не го доведе до инфаркт в студиото. Тогава си помислих, че е завършила журналистика при доктор Менгеле.

Сега мисля същото и за вас.

Следващият път, уважаема, влизайте в окото на камерата с двойна доза валериан. И не съдете, за да не бъдете съдена. Още повече, че не сте мерило за безгрешност,  и никога няма да бъдете.

А колкото до късното покаяние на Славчев, ще кажа: по-добре сега, отколкото по-късно, когато ще бъде още по-късно.

Ако не сте ме разбрала какво се опитвам да кажа, ще използвам вашите думи:   Убедете ме, че Бареков не ви е платил да намачкате Ангел Славчев?  Не ви вярвам, съжалявам!  Нечистоплътна сте ми!

ПП. Използвам учтивата форма за обръщение, тъй като не ви познавам, но спестявам главната буква, защото няма да ви отива.

Източник: Между редовете