Аз изобщо не съм такъв човек!

И всичко, което медиите пишат, говорят и показват за мен, е пълна измислица на гадните журналисти. Те гледат само да се продават повече и ми мърсят хубавия имидж. Имиджа ми на позитивен, любознателен, добронамерен, толерантен и гостоприемен.

Иначе аз изобщо не обичам стръвно да чета за убити, изнасилени, размазани до неузнаваемост в катастрофа, разстреляни в гангстерска война, пияни и дрогирани деца, за откачени содомити.
Гадните журналисти ми го предлагат, но аз въобще не поглеждам такива новини. На мен повече ми харесва да научавам за българчета, станали шампиони на олимпиада по математика или астрономия, например, а на гореописаните гнусотии не обръщам внимание.

Единствената причина, поради която си купувам парцал, наричащ себе си „жълт вестник” е, че искам да си направя от него хартиена шапка, защото имам да боядисвам вкъщи една стена.
Аз изобщо не съм такъв човек! Не си изтръсквам пепелника от колата на червен светофар, карам внимателно, спирам на всички пешеходни пътеки. Когато отнемам някому предимство или в обратния случай, аз никога не крещя: „Педерааас!”

Винаги бия спирачки и заковавам на знак „Стоп”. Пред блока ни има чисто нови кофи за боклук с олекотени капаци и специални механизми за повдигане и сваляне. Аз обаче никога не оставям казаните широко отворени и от това изобщо не се осмърдява гадно цялата ни махала, не, не! Винаги ги затварям!
Когато видя някой да хвърля по улицата боклук, го спирам и с много учтив тон го моля да вдигне, каквото е изсипал и да го въдвори в кошчето за отпадъци. Така е, защото и аз самият винаги постъпвам по този начин.

Аз изобщо не съм такъв човек! Аз съм изключително културен и възпитан. Както и всички почитатели на моя футболен отбор. Ние не крещим по феновете на нашите съперници, че са „червени боклуци”, „сини говеда”, „рязани калашници” или „гадни селяни”.
Не предлагаме на противниковия тим да дъвче първичните ни полови белези! А, виж, селяни уважаваме. Дълбоко вярваме, че ако не са те, няма кой да произвежда храната, която не плюскаме, а винаги поглъщаме културно, с нож и вилица.

Макар че живея в града, аз съм поставил на пиедестал живеещия на село човек, когото никога не съм наричал „тъп селяк”. А това, дето говорят, че и в центъра на града може да се роди и най-противния селяндур, изобщо не го въприемам и не вярвам, че е така.
Аз изобщо не съм такъв човек! Аз живея здравословно и природосъобразно. Никога не се напивам, като смок, изобщо не пуша.

Любимата ми храна не е мазно, тлъсто, люто и кисело до невъзможност, а зеленчуци на пара, риба, пиле и пресни плодове. По празници гледам да не преяждам, за препиване пък дума да не става, да не съм луд, на следващия ден да ме боли главата и да бъда трайно неработоспособен, поне до следващата вечер (в която също не посягам към чашата).
Аз ходя редовно на преглед при личния си лекар и зъболекар. А не само когато вдигна температура 42 градуса и се изприщя целият. Или бузата ми така се издуе от кофти зъб, че почти ми затвори окото.

Спортувам редовно. Тичам в парка, карам колело и изобщо съм адски активен. А не само пред телевизора, на ракия и салата да псувам онез некадърници, дето само ни излагат пред Европа и света, да им имам кинтите, татуировките и  чалгарките, дето ги.... но, да не изпростачваме!

Аз не съм простак! Уважавам дамите, не ги наричам „мойта буля”, „онъз кикимора” и „тъпа п...а”. Вярвам, че те са по-добрата част от човечеството и почти всеки ден им подарявам цветя. Това, което съм аз за жените около мен, се изчерпва само с една дума. Тя е „кавалер”.
И децата много обичам и уважавам. Смятам ги за нашето бъдеще, изобщо не ги бия и не ги навиквам, а ги насърчавам да вървят напред в училище, защото, който се учи, той ще сполучи!

Така са ме учили мен и аз на това ги уча тях, нищо, че някои от най-големите тъпаци едно време в училище станаха „ебати мангизлиите“, кой с мошеничество, кой с рекет, кой по партийна линия.

Не им завиждам, не, не! Аз на никого не завиждам. Нито на съседа за по-хубавата кола, нито на гореспоменатите футбалери за жените и парите, нито на моя съученик, който си скъса задника от работа около 15 години и сега е в добро състояние, та дава работа на 40 души, нито на оня, дето е по-умен и начетен от мен. Такова нещо като завист у мен няма.
И съм скромен, о, да! Аз съм скромен. Никога не съм мислил, че съм втори по интелигентност след някой евреин. И цял живот съм вярвал, че съм пипнат от Господ и ако не ми пречеха мързеливите и оядени западноевропейци, гадните американци, световният еврейски заговор и извънземните от „Алфа-Центавър”, щях да живея в райска градина.

От Алеко Константинов изпадам в ужас от онази сценка, в банята, в която г-на Ганю Балканский показва на австрийците в центъра на Виена как се плува „вапор” и „гемиджийската”.
Нали помните, там, „тупа-лупа, фиюууу. Булгар, булгаар!” Вродената ми скромност не ми позволява да мисля за своето и това на сънародниците ми бъдеще. Но това е така по-скоро заради вродената ми мъдрост.

Именно заради нея аз не разсъждавам трезво, не виждам нещата такива, каквито са, и през няколко години избирам да ме управляват партийни некадърници, продажни нищожества, служители на чужди интереси и сеятели на рабски чувства.
Или откровени психопати с комплекс за малоценност.
Аз не съм такъв човек! Вярно, че съм българин, но не съм такъв! Не живея тук. Аз съм имигрант.

Източник: desant.net