Латино дива срещу кубратчанска фурия

Потресаващ интерес в зала „Армеец” и към двата концерта, първият на пуерториканка, другият на кубратчанка.

Желаните пропуски отдавна са разпродадени. А цените не са никак леки за джоба на българина. Има няколко причини да се търси култура днес. Първо, вратите са отворени отдавна за изпълнители от световна величина. Запада дойде при Изтока.  Второ, глад за позитивна енергия. Един концерт зарежда в пъти повече от митинг на БСП, ГЕРБ и ДПС взети заедно. Да вярно е, че Джей Ло не е първа младост и не е в топ десет на класациите за музика към днешна дата. Но си е гига звезда във всяка една част на планетата. Песните и са пълни с живот и докосват дори най-закоравелият скептик.

Покрай отварянето на вратите на стадиони и зали за западни изпълнители видяхме и не дотам добри попадения. Ще спестя имена на читателя. Един удивителен спектакъл пълен с емоция, звук и картина остава пред очите ми и до днес. Шаде буквално изпрати 10 000 души в друго измерение. Респект, както обичат да казват по-младите. Ето това са пари за култура на място. Никой присъствал на концерта на обаятелната изпълнителка с кадифен глас не бива да съжалява дори за стотинка от платената цена.

А колко пъти сме си късали нервите от яд с некачествен звук и дране на микрофона. Да продаваш продукта култура в България е лесно и трудно. Обикновено чуждите групи се пласират отлично. Нашите страдат от липса на мениджмънт. Битки между чалга и рок. Отсъствие на спонсори. Старите кучета пък мрънкат за пари като примадони в килоти.

Скоро бях на гости при един от популярните вокали на комунизма. С патос ми разказваше за великите си песни, които наистина са такива, концерти и тълпи почитателки. Сега 2012-та му казва чао. Не за друго, а защото той си живее двайсет години назад. С двайсет кила отгоре. Междувременно решава да спре да продава култура. Избира живота на бизнесмен. Честито, влизаш при капиталистите на пазара. Кажеш ли веднъж край после е трудно да се върнеш в джаза. Не е така с Лили. Тя не нахлу в бизнеса с бяла и черна техника. Остана си там където тежи. В музиката, която я направи идол.

Какво и да говорим за лейди „Баба” тя си е в пъти по-обичана от лейди Гага. Българинът е с отворени сетива за култура. Хич не го подценявайте. Друг е въпроса как ни я сервират. Като манджа с грозде или изискано ястие.

Джей Ло до Лили Иванова. Представете си го. Не стои визуално добре. Сега се пренесете напред в годините. Според вас дали Джей Ло ще има музикалния живот на Лили? Всъщност въпроса - Защо ни е Джей Ло като си имаме Лили, е предизвикатество. Да, предизвикателството да се съизмерваме с останалата част на света. Да имаме самочувствието на можещи в сферата на културата.

С най-голямо удоволствие бих гледал и Джей Ло и Лили. За Веско Маринов ще се замисля, но пък той си има своята аудитория. Нихилизъм е любима дума на хейтъра въоръжен с мишка. На него много му здраве от арменския поп. На културата – респект.

По комунистическо имаше лозунг: „Да изучаваме културните потребности на народа и да задоволяваме първите на последния!” . Уникална ОФ мисъл. Въпрос на години е да осъзнаем силата на киното, музиката и аудиовизуалните изкуства като средство за политика.

Влиянието през изкуството е инвестиция, инструмент да въоръжиш народа с друг тип знание. Накратко, всеки отделил пари за култура, си прави безценен подарък. А дали ще избере Лили или Джей Ло, не бива да ни вълнува. Това си е право на личен  избор.