Sofiautre.bg публикува 5-ата част от книгата на Светослава Тадаръкова "Ванга - мъченицата на 20-и век"

Никой досега не си беше задал този въпрос. Аз също в началото не бях. Ние, българите, сме овце, нали? Някаква легенда казала така и ние вярваме!

Първата част може да прочетете тук!

Втората вижте тук!

Третата - тук!

А четвъртата - тук!

Е, имаме известно извинение. Защото самата Ванга приживе говори за вихрушка.

Накрая се оказа, че с нея се случва нещо страшно. Но за да го разбера, нямаше друг начин, освен да мина през него и аз...

Трагедията не само ослепява Ванга. Тя я преобразява напълно. Превръща я в нов човек! Простото, неграмотно момиче претърпява невероятна физическа и психическа метаморфоза. - Става велика пророчица.

Според Светлин Русев в мига, когато излита към небето, Ванга е „подменена“. Висшите сили изсмукват душата й. После вливат в тялото й нов дух. Той има задача - да бъде посредник между Господ и хората на земята.    

Интервю с акад. Светлин Русев, един от най-близките хора на Ванга:

- Случайно ли е раждането на ясновидка от толкова висок ранг в Югозападна Европа?
- Изобщо появяването на хора като Ванга според мен не е случайно. Още повече като знаем цялата й съдба. Кога ослепява, как се развиват способностите й. Очевидно Ванга е от хората, които се изпращат с определена мисия. И тя си я носеше тази мисия през целия си мъченически живот. Тези неща не са случайни! Още повече като знаем, че при определени обстоятелства и други хора получават видения и форма на познание, недостъпни за нас.

- Като казвате "изпратени", от кого?
- А, вижте какво! Аз посредник на Бога, както се казва, не мога да бъда. Но много добре си спомням, когато Ванга беше доста зле, може би година или две преди да почине, говорих с една контактьорка. На нея имам основание да вярвам, по простата причина, че тя беше племеница на Кирил Петров и бе уловила и записала едни послания от самия Кирил Петров, от Владимир Димитров - Майстора и от Васка Емануилова. Поради това напълно мога да й се доверя. Та при един от въпросите, които зададохме, как можем да помогнем на Ванга, тя отговори: „Ванга е наистина човек с мисия. Тя е един много високо издигнат дух. От нивото на Айнщайн, на Нострадамус, на Мария Кюри. Изпратена е и приземена на земно ниво, за да може да контактува с такива като нас и да им помага.

Как самата Ванга разказва събитието?  

Интервю с Витка Петревска, служителка при Ванга:

- Тя ми е разправяла така: „Ние, вика, тръгнааме от Струмица..”. Това е било на ден Гьоргьовден. На село, нали, одат към животните в кошарите на оглед. Не знам към вас как е, но към нас беше така. „И си вървееме, така, с първа братовчедка. Тя се качи на магарето, а аз одех по нея.  Изведнаж духна там, дето духна и тя падна от магарето. И зема да писка: "Ох, мале, ох мале!" А аз й казах: "Де, ма, хората на война одат, жертви дават, умират, па не пискат така, а ти падна от магарето и почна да пискаш!" И като сви се, сви се една вихрушка и ме дигна во въздухо. Колко ме е носила, вика, колко не ме е и съм паднала в едни храсти. Те да ме найдат, не могат да ме найдат!” Търсят – а, тука, а, там! Баба й тръгнала да вика попо. А баща й - доктора. То тогава е немало и доктори толко. Едно овчарче казало: „Какво търсите вие?” „Абе, ние търсиме едно момиче!” „А, вика, едно девойче ей там, оттатък е паднало. Кръв му тече от очите и само плаче...”
Слушах този запис няколко пъти. Нещо не се връзваше, но още не схващах какво... Колкото повече ровех за реални факти, толкова повече навлизах в мочурището на фантастиката.

Интервю с Екатерина Босилянова, приятелка на Ванга от Македония:

- Казаа ли ви как е добияла това познание за гледане? - ме попита тя изпитателно.

- Е, казаха, че вихър я е дигнал. Някакъв смерч. Торнадо я е вдигнало във въздуха.
- Да. Е, на тая чешма, Хаанската. Вихрушка й викат по македонски. Занесена е от ветъро и  дигната. Тогава са и ослепяни очите.

- Момент! Вие помните ли го това? Имало ли е торнадо или не е имало?
- Азе не знам дали е имало, щото то е било у Ново село. Аз съм на друго место родена. Но на мене ми го е разказувала лично Вангелия. После сон я осенил во дворо на черквата „Свети 15 маченици”. Сонила е човек на кон - от времето на тия италиански, римски войски. И той й е казал, оти й се е явил от оня свет!

Тази притча се шири навред в писанията за Ванга. С варианти според силата на въображението.
Внезапно пред нея изниква един ослепителен войн. Толкова красив, че тя направо се влюбва. Облян в светлина, той слиза на кон от небесата. Обгръща момичето с любов и опрощение. И го дарява с талант – от тук нататък да вижда невидимото за очите.    

Прекрасно. Но наистина ли бе станало точно това и точно така?

Годината е 1923. Ванга е на 12, в пубертета и не подозира какво ще я сполети. Тя излиза с братовчедка си в полето. С тях е и една каруца с магаре. Тръгнали са да носят храна на кошарите. Изведнъж като гръм от ясно небе се спуска торнадото...

Странно, защо то вдига само Ванга? Братовчедката и магарето също би трябвало да изхвърчат!
Смерчът е толкова силен, че я изхвърля далеч. Толкова далеч, че никой не знае къде. Случайни хора намират момичето чак след ден-два в местност на име „Търнака“.

Загадката се е завихрила до Ханската чешма. Когато тръгнах да я търся, не подозирах какво ще ни сполети...

Тих слънчев ден, както тогава. Колата слезе по отбивката. Отпред се кипреше малка спретната кланица, очевидно построена с предприсъединителни фондове... Заобиколихме я, оглеждайки се – чешма не се виждаше никъде.

Навлязохме в зеленото поле. Изведнъж колелата забоксуваха... Отворих и видях - затъвахме в кал. Газ, спирачка и ...  забихме нос. Потъвахме с всеки миг. Успях да се измъкна от колата и цопнах до колене. Изгазих с мъка и хукнах към кланицата. С единствената мисъл да има хора там.
Собствениците, три яки момчета, пиеха кафе в офиса отзад. Наскачаха в един грамаден джип и тръгнаха да ни изтеглят.

Джипът потъна светкавично.

Дойде малко тракторче. И хлътна до нас!

Накрая един огромен трактор спря далеч от мочурището. Измъкна ни с въже. Един по един.

Още треперещи в ужас, започнахме да мием калта по себе си с един маркуч.

- Баба Ванга ни заглави сичките! - подсмръкна македонец №1.
- Ама, вие какво търсехте в полето? - сети се да пита македонец № 2.
- Ханската чешма, където Ванга ослепява. - продумах гузно аз.
- Ето я чешмата на баба Ванга! Ето де е! - посочи македонец № 3.
Обърнах глава. Пред мен, само на 20 метра от шосето, кротко клокочеше чучурче. Направо в хълмчето бе пъхната тръбичка. Невероятно вкусна вода.

В главата ми звъннаха думите: „Когато идете на Ханската чешма, внимавайте, че стъпвате върху очите ми!“ Говореше Ванга. Погледнах надолу към наводнената земя. Нагоре към шумящите тополи. Чудо ли бе станало тук? Година по-късно купих една каменна чешма и я дарих на Ново село в памет на Ванга...

Да търсиш Търнака цял век по-късно, си е кауза пердута. Вероятно изглеждахме глупаво, защото овчарите ни пращаха ту в едната, ту в другата посока. Дали не си правеха шегички с нас? Накрая  го открихме – на цели 2 километра от Ханската чешма. Между Ново село и село Мокричево. Тоест торнадото е носело Ванга 2 километра! Над покривите, над реката...

Оказа се, че метеоролозите имат подробна сводка на климатичните явления още от началото на 20 век насам. Смерч излиза в България приблизително веднъж в годината. Случва се в полето, в планината, в морето. Но през 1923 г до българската граница торнадо изобщо не е регистрирано!

Интервю с Петьо Симеонов, метеоролог в БАН:

- Колко е силен вятърът при едно такова торнадо?
- Външният вятър може да се измери от нашите станции с радиолокация. В случая е бил 30-35 м/сек. Това значи около 100 км/час. Но въртеливото движение вътре стига до 200 км/час. Този вятър разрушава къщи, носи комини, обръща трактори. Например торнадото в село Жълтуша в Родопите беше обърнало един голям ТИР.

- Специално ме интересува при Ванга.
- Сега! Първо, разстоянието. Възможно е вятърът да я повдигне на високо, а след това да я понесе хоризонталното по допирателната, както се казва на научен език. Но разстоянията не са километри.

- На колко метра ще я хвърли?
- На 15-тина – 20 метра.

- 20 метра? Много малко!
- Това е най-малкото, на което може да я изхвърли.

- А на километри?
- На километри е невъзможно! Най-много до 500 метра. Най-мощните торнада в Щатите от 4-а степен хвърлят леки коли на 500 метра.

- Има ли нещо свърхестествено в това явление?
- Не.

- Всичко ли е ясно?
- Да. То метеорологично е ясно. Структурата му е описана като динамика, като структура на потоците, като време на живот, все още се спори по класификацията. В Боховския смерч, който беше през 1989 г. 20 къщи са засмукани. 144 са разрушени. И 170 повредени. Но на хората, които са били в кръчмата, им е нямало нищо. И самата кръчма не е пострадала.

- Как така?
- Ей, така! Това е интересното.

- Е, това е чудо вече!

В СЛЕДВАЩАТА ЧАСТ ОЧАКВАЙТЕ:

Кой е божественият конник, дошъл от небето? Добър дух ли е, обгърнат в злато и светлина? Или зъл демон, който ще изтръгне сърцето й?