В рубриката "Мистерии и факти" на журналистката Светослава Тадаръкова за пръв път ще имате възможност да прочетете откъси от дългоочакваната й книга "Ванга, мъченицата на 20 век". Днес пред вас е втората част

Имах щастието да видя Ванга два пъти, и то в месеците преди да почине през 1996. Направих интервюта, които тогава ми се сториха прости и ясни. Скоро си дадох сметка, че сляпата съм била аз. Това пише Светослава Тадаръкова в книгата си "Ванга, мъченицата на 20 век". В специална поредица ще ви представим откъси от нея. Първата може да прочетете тук!

Какво е човек без майка, без баща, без рождена дата дори? Човек ли е изобщо? Или е извънземно, което не се нуждае от нищо?
В писанията за Ванга, които се бълват денонощно, нон стоп се спори кога е родена? Около нея, както край кулата на Спящата красавица, избуяват и пълзят нагоре мощни плевели – сплетните на враждуващите помежду си нейни „близки“.

И така, някои от тях празнуват до ден днешен паметта й през януари, а други през октомври. Как можех да открия аз точната рождена дата? Не беше ли късно, безвъзвратно?

Кръщелно, се оказа, че в българските служби няма. Един високопоставен служител на ДС от Петрич ми съобщи, че когато се преселва в града през 1942, Ванга няма даже паспорт. Никой не й го иска в бедняшкия хаос през Втората световна.

В нейната къща -музей в Петрич са изложени различни документи, но нито кръщелно, нито паспорт. Често, когато ходех, се питах – за какво е всъщност този музей? Венец на лицемерието? Някакви нейни чашки за кафе, уж автентични покривчици, един допотопен телефон, от който е научавала всичко, едно палто, малки пантофки, плетката й даже, недовършена... Кое е истинско? Какво остава от нас след смъртта?

Някои бабички край Ванга предполагат, че ако е имала изобщо документ за самоличност, издаден по времето на социализма, то той е прибран след нейната смърт от „сина“ й Димитър Вълчев, сега прокурор пред пенсия във ВКП.

За рождената й дата можем да съдим само от един нотариален акт. Изрових го след доста бюрократични мъки в общината. Посочен е трети октомври 1911 г. Интересно, когато питали самата Ванга кога е родена, тя избягвала да дава точен отговор.

Кой е бащата на Ванга? От целия му страдалчески живот е останала само една единствена снимка. Но тя говори повече от цял роман.

Панде Сурчев се ражда през 1873. Когато е на 5, руската армия освобождава частично България от османците. Но Пиринска Македония, както е известно, остава турска. От тогава Струмица е ту в Турция, ту в България, ту в Сърбия. По-късно тези метаморфози на границата ще се проектират болезнено върху самосъзнанието на местните...

Още като момче Панде избира съдбата на комита. Съдейки по следващите му житейски стъпки, този избор е въпрос на характер. Също по отношение на жените...

Турските власти го залавят и осъждат да гние до живот в мракобесния затвор „Еди Куле“. Римската сграда е построена така, че от позорците виждаш само четириъгълник небе и си щастлив, че дишаш. По време на младотурците, които правят опит да реформират империята, Панде е амнистиран.

Сега той е свободен, но не и вразумен, защото отново хваща гората. Тук аз - съвестно, но прекалено наивно - решавам, че трябва да открия четата на ВМРО, в която се е подвизавал. Задача невъзможна. Оказва се, че четите тогава в района са десетки. 2 000 са само войводите. По-известните.

Днес не можем да избягаме от въпроса - за какво Панде е кръстосвал Беласица и Огражден планина? За свободата на България? На Македония? Или просто за свободата? Един голтак, готов да умре. В състояние ли сме днес, век по-късно, да проумеем - защо?

Панде се връща в Струмица едва когато четите се разформироват към 1910. Надява се да започне живота си истински. Жени се за някоя си Параскева. Година по-късно се явява Ванга. Плод на любовта?

През 1915 Панде е мобилизиран от българската армия и воюва в Първата световна война под напереното водачество на Цар Фердинанд. Тогава Струмица е владение на България, за кратко.

Мирът, който настъпва после, доказва, че Панде не е никак прост. Той се замогва, макар и с неблагодарен селски труд. Беда обаче има пак. Тя е, че Струмица е вече сръбска. Сръбските власти смятат Панде за бунтар. Арестуват го, измъчват го и без церемонии конфискуват имотите му.

Панде Сурчев губи всичко. Вероятно и огризките си от мечти.

Изтощен до край от какви ли не борби, той умира само на 54. В такава нищета, че няма дрехи, в които да го облекат. Лежи в същата, в единствената стая, чиито остатъци от зидове открихме в прахоляка. Лежи с дни пред очите на децата си – Ванга и Любка. Докато накрая общината се смили. Погребват го служебно в католишките гробища.

Как малката Ванга преживява това? Тогава сините й очи виждат всичко отлично.

А КОЯ Е МАЙКАТА НА ВАНГА?

Интервю с Витка Петревска, която се грижи за Ванга в последните години:

- Аз й викам: "Оти, бе, лельо Ванге, не кажеш ни един път: "Ох, мале"? - "Аз майка не помня", вика. "Е, оти не помниш?". "На 3 години, вика, съм била, кога майка е починала. И сетне веке имах една леля и една баба". И мащехата, майка на сестра й.

В Струмица чух, че мащехата  не се е държала добре с Ванга?

- Не се е държала добре с нея. Не!

Какво точно е правела мащехата? Тормозила ли я е?
- Само ми е казала: „А-а, вика, на мащеха да не си род!” „Оти, лельо Ванге?” „Оти, вика, чорапите ми беха плетени. Аз сама съм могла да плета. А зимата тя ми ги отрезваше на пръстите. За да ми са голи пръстите и да ми измръзнат!”

Сериозно!?
- Ами, това ми е казала леля Ванга и аз това ви казвам. „Аз майка, вика, не познавам!” Питам: „Ама, ти и за баща ти нищо не говориш?” „Що ке говора, вика, за баща ми! Имам си за него  други съображения...” Ни за баща й говореше. Ни за майка й говореше.  

Вярно ли е, че баща й я биел като била малка?
- Не ми го е казала това. Не мога да го кажа!

Какви ли бяха "съображенията" на Ванга, за да не говори за баща си? На какво ли е била свидетел в единствената четвъртита стая?

Понякога не искаме, не помним това, което виждаме. Защото не можем да го понесем. Ванга цял живот страда за майка си. Изглежда страда толкова много, че в съзнанието си изгаря образа й.

На мен ми се наложи да поразровя пепелта. И какво, мислите, открих? Че майка й не е умряла, когато Ванга е на 3. Напротив! Тя доживяла до дълбока старост. Но Ванга никога не го призна. Никога, освен пред хората, които знаят истината.

Интервю с Петър Баков, писател и композитор:

- Майка й се казва Парашкева. Изключително света жена! До смъртта си тя е калугерка в манастира „Вади очи” край Струмица, който ти се опита да снимаш. През циганската махала се минава, нали?...

Да, но... нали тя е починала, когато Ванга е била малка?
- Ами! Слушай ме сега внимателно, бе! Тя отстъпва на бай Пандо, който си води друга жена. От нея е сестра й Люба.

Да?
- Това е истината за баба Парашкева. Ванга само ми каза веднъж как татко й я е бил заради една дюля... И нищо друго!

Защо се разпространява версията, че майка й е починала, когато Ванга е била на 2-3 години?
- А-а-а! Така им уйдисва!

Всичко е станало, защото баща й е искал да си вземе друга жена?
- Да! Той си я довежда и Парашкева не иска да му пречи... Толкова е благородна и толкова много го обича, че му дава път да върви напред. Никога не изоставя Ванга. Тя е калугерка, когато Ванга ослепява.

Добре. Но защо самата Ванга твърди, че майка й е умряла, когато е била на 3?
- Виж, сега! Ванга я мани!

Казвала ли ти е Ванга такова нещо на теб?
- На мене не. Никога. Никога!

Какво обаче се знае в Струмица? Там, където още има следи, може би?

Ванга има много приятели в сегашна Македония. Намерих една от тях, баба Катя. Доста по-млада от Ванга. Обект на българските служби, естествено.

Къщата на Катя и двете й красноречиви дъщери, се кипри в Струмица до един просторен парк. Ванга е кръстница на дъщерите, а Катя - чест гост на Рупите.

Когато влязох в гостоприемния им дом, не предполагах колко тайни ще ми разкрие той.

Интервю с Екатерина Босилянова и дъщерите й Соня и Даница.

Къде е родена Ванга?
Катя: Тука, в Струмица.

Да. Но какво е станало? Има ли кръщелно? Май не е записана?
Катя: Не, не е записана. Може да е била записана некога, горе, у църковните книги. И после при обновувянето на книгите -  държавни, ватрешни, на МВР - нема я там!

Защо я нема?
Катя: Защото не беше она тука присотна. Она 42-а се е изселила от Струмешко.

Някои казват, че Ванга е била помакиня?
Соня Чурлинова: Не! Она бе най-голем противник един човек да си промени верата. Все прощаваше, ама тоя, де ке е променил верата си, не прощаваше! Тая грешка я сметаше за най-голема!
    
Даница Спасович: Иначе за любов не беше противник. Ако има любов! Тя, любовта има много облици. И христианска, и човечка, и интимна. И ако на един етнически спор срешнеше лице, кое може да е от друга вероизповед, като дойде веке до влюбуване и до брака, никога не е била противник. Викаше така: „Любовта е една. Господ е един. Без граници!” И вика: „Абсолютно може да се стапи, но да се спазват обичаите и на двете верски култури”.

Ама понеже е живяла в Струмица в турската махала, някои говорят, че била помакиня?
Екатерина  Босилянова: Тя знае турски. Турски знае! Но нейната майка е от там, от дето аз съм родом. От тука над чукаро. Майка й е чиста струмичанка. Християнка и православна. Родната й майка.

А баща й?
Екатерина  Босилянова: Баща й е от Егейска Македония.

Аха! И в семейството няма нищо мюсюлманско?
Соня Чурлинова: Не! Не! Православната вера й беше у сърцето и душата.

Защото някои пишат, че тя е яла само овнешко. Не е яла свинско. Както мюсюлманите не ядат свинско. Това верно ли е?
Екатерина Босилянова: Не. Не е точно!

Соня Чурлинова: Не е точно. Мама й преподнасяше сарми, струмишки сарми. Те са правени по най-традиционален  начин – от  лозов лист, като месото е мешано! Во него има и свинско. Свинско, телешко, ягнешко. Мелено. И това беше специалитет. Во пролетта со тепсии приятелките на баба Вангя от Струмица й ги носеха! Ем на моабет, ем заеднички и за ручане.

Екатерина Босилянова: И сукани баници носяхме.

Сега! Българка ли е била по произход?
Екатерина Босилянова: Я по нейното национално убеждение не съм говорила. Тя знае, оти моя татко беше голем политичар. Он е затваран, мачен от сите режими. За време на вашата окупация бе интерниран на остров Тасос. Тя е знала. Възпитана е от  тато в политиката  и с мене свободно говореше за все що се сеща.
    
Даница Спасович: Мислим дека не беше бугарка.

Соня Чурлинова: Ооо! Мислим, че повече се чувстваше струминчанка, македонка.
    
Даница Спасович: Абсолютно!


В СЛЕДВАЩАТА ЧАСТ ОЧАКВАЙТЕ:

Скандални разкрития – Българка ли е Ванга, всъщност? Защо македонците говорят за "българска окупация"?