Програмната реч на френския президент Еманюел Макрон в четвъртък в Аахен, която той изнесе при награждаването му с отличието „Карл Велики“, предизвика основателен интерес и коментари, пише в сайта vevesti.bg. Но за съжаление не толкова за съдържанието като цяло, колкото до един разпространен в публичното пространство цитат, в който френският президент се обръща към българския премиер Бойко Борисов, междувременно поканен лично от самия Макрон на срещата. Цитатът, поставен в кавички /затова трябва да се приема именно като цитат/ предизвика остри реакции и спорове в социалните мрежи заради критичния контекст на коментара, в който бе използван.

Ето го.

„Така е, Бойко – ще вървят напред заедно европейските държави, които спазват общите правила и искат веднага бързи реформи. Не можем да чакаме онези, които правят малки крачки, в последния възможен момент.“

Този „цитат“ идва, за да обслужи основната теза – че на българският премиер му е показано мястото, че у нас няма реформи, че сме бавни, че не заслужаваме Шенген и Еврозоната и т.н. В общи линии – че сме второ качество. Чака се само Демократична България, за да ни оправи.

В социалните мрежи се завързаха спорове, цитатът беше поставян в заглавие и дори беше използван от една ТВ-водеща по БНТ в негативен план. Не закъсняха и опроверженията и публикациите на текста както на френски, така и преводът на български.

Заради този интерес в петък от френското посолство у нас разпространиха пълен превод на тази част от изказването на Макрон. Ето какво гласи тя*:

„И накрая, последният императив според мен: да не чакаме. Всичко се решава сега! Чакахме се твърде дълго, дори понякога, нали скъпи Йошка, не успявахме да се дочакаме. Вината за това е взаимна, но днес вече нямаме право на това; да не чакаме днес да изберем каква да е Европа, защото изборът на Европа, виждаме ясно това и го припомнихме и двамата, ще означава едновременно и избор на Запада. Ние сме носители и на това, на способността да правим ясен избор, изборът не само да вървим напред към една Европа, може би с участието само на някои за известно време, може би с един по-интегриран кръг, защото Европа винаги така е вървяла напред, и това е една отворена врата, Бойко БОРИСОВ, както и Петро ПОРОШЕНКО го знаят, аз не вярвам в заключената с катинар Европа, предварително определила клуб за неколцина, но не вярвам и в една Европа, която би могла вечно да изчаква досега 28-те, а утре 27-те или кой знае колко страни вдругиден да постигнат до една съгласие по абсолютно всички въпроси.

Трябва да отчетем – защото сме напредвали винаги така – че някои имат силата на духа, характера, волята да вървят напред, ако правилата са ясни: вратите са отворени за всеки един и той ще може да се присъедини в деня, в който пожелае или е в състояние да стори това.

Но не можем да смятаме, че изборът на Европа би бил винаги продиктуван единствено от общия знаменател, избор на най-малкия риск, избор на най-малката крачка в последната минута, не! Трябва да градим амбициозно избора си, като дадем отново визия и то за 30 години напред на нашите съграждани, която да направи възможни впоследствие малките крачки и постепенното напредване, защото те имат потребност от посока, защото националистите са ясни, защото демагозите са ясни, защото страховете са ясни. Доброволците на Европа трябва също да бъдат ясни с цялата си сила и амбиция!“

*Текстът съзнателно е взет от публикация в Медияпул. Предният ден сайтът, спонсориран от „Америка за България“ публикува съответния неверен цитат с многозначителното заглавие:  „Макрон към „Бойко“: Не можем да чакаме онези, които правят малки крачки“

Вместо коментар

Живеем в свободна страна, в която всеки може да изразява мнение и да има своите политически пристрастия. Има хора, които харесват Борисов и ГЕРБ и други, които не могат да ги търпят. Аз може и да не харесвам Борисов, може не винаги да одобрявам негови решения, но бих се гордял, че българският премиер е поканен на важна евросреща лично от един от визионерите на Европа. В конкретния случай обаче злорадото удоволствие, с което се атакува българският министър-председател на международно събитие, и четенето на речта на Макрон като дявола – Евангелието могат да предизвикат единствено презрение.

Защото в тях няма капка патриотизъм и лично достойнство. Една група от 2-та процента умни и красиви стигна дъно, което не допусках – те заприличаха на шопа, за който не е важно как той, но е важно „Бойко да е зле“.

А някои техни фейк-публикации гонят най-мрачните образци на създадената от БСП група сайтове за лъжи и манипулации.

Иначе казано – най-острокритичните либерали и най-гневните социалисти са двете страни на една и съща монета. С много съмнителна стойност.