Покровителите на Костов във ВИИ – видни професори от ДС и РУМНО

Общество

27-07-2017, 10:23

Снимка:

wikimedia.org

Автор:

Антон Тодоров, Фейсбук

Всичко от Автора

Още по Темата:

Е. Бакърджиев: Иван Костов е демонът на демокрацията в България

 

Изследването, което четете изследва ключов период от битието на Иван Костов като идеологически преподавател и партиен пропагандист. Това е истинската, документалната история на човека, за когото сякаш са казани думите на Ницше, че „последствията от нашите дела ни хващат за косите, напълно безразлични към това, че междувременно сме се „поправили”.“ Нека видим какво показват документите – нали знаете, има документ, има и история. Ще чувате това много често от мен. Крайно време е да се сложи край на несериозната и много деструктивна традиция в България всеки да говори и пише каквото му хрумне или му наредят. За пръв път Иван Костов е поставен на детектора на историята. Нека разрушаването на митологията, с която този човек е опакован започне сега. През есента на 1970 г. Иван Костов е приет като студент по специалността „Политическа икономия“ във ВИИ „К. Маркс“. Според строго секретните кадрови справки на Шесто управление на ДС, свързани с дело за оперативна проверка (ДОП) „Самозванец“, което управлението провежда в в края на 70-началото на 80-те год. на миналия век спрямо Иван Костов „след приемането му за студент още първата година е избиран за секретар на ДК (Дружествения комитет на ДКМС, бел. моя), а следващите три години е член на ДК. Участвувал е във всички национални и селскостопански бригади. Като член на ДКМС в дружеството на асистентите и аспирантите се проявява като деен комсомолец.“
(Архив наКомисията по досиетата, Дело за оперативна проверка „Самозванец“, Фонд III раз., а.е. 35248, л. 147-148)

Извод-Иван Костов още по време на висшето си образование е деен комсомолец. Дружествените комитети в социалистическите вузове бяха от по десетина човека-най-големите антегачи на комсомолската или партийната организация. Факт. Костов е сред тях. Едно на нула срещу митологията „Костов“. През 1974 година отново активният комсомолец Иван Костов участва с доклад в Международен симпозиум по проблемите на производителността на труда, организиран от Вузовския комитет (ВК) на ДКМС. За тази си дейност е награден от Вузовския комитет на Комсомола с парична награда и грамота. През 1974 г. Иван Костов защитава дипломна работа на тема „Относно развитието на теорията за предмета на политическата икономия“ – ужасна марксистко-ленинска боза, която трудно се чете. Кой мислите е негов научен ръководител? Стоядин Савов се казва. Тогава е все още доцент. при изследването ми на архивите на Комисията по досиетата открих, че е ползван от Първо главно управление на Държавна сигурност /подобно на проф. Лалю Радулов/. Ето какво пише в тези архиви: „Заповед № 249, 11.05.1982 г. на министъра на вътрешните работи на НРБ Съдържание: Награждаване с медал „За заслуги за сигурността и обществения ред”. За проявено високо гражданско, патриотично и партийно съзнание и за оказана многократна, честна и безкористна помощ на Първо главно управление – ДС при провеждане на агентурно-оперативни и активни мероприятия на територията на НРБ и зад граница, награждавам професор доктор Стоядин Савов-зам.-директор на Института по международни отношения и социалистическа интеграция – София, с медал „За заслуги за сигурността и обществения ред”. Препис от заповедта да се даде на отдел „Кадри” при Първо главно управление, за сведение и изпълнение.“
(Архив на Комисията по досиетата, ф. 9, оп. 4а, а.е.391, л. 1; Също така и във ф. 9, оп. 4а
а.е. 23, л. 72)

В средата на 60-те години ръководителят на дипломната работа на Иван Костов, Стоядин Савов, е бил привлечен и за секретен сътрудник от РУМНО /РУ-ГЩ/. Изпратен е от военното разузнаване на комунистическа България за периода 01.12.1966 г.-31.05.1967 г. в Неапол, в Институт за изследване на икономиката.
(Архив на РУМНО, Лично дело (ЛД) на Стоядин Савов, а.е. 2429, л. 34-35)

Друг покровител на Иван Костов в средата на 70-те год. във ВИИ „К. Маркс“ е проф. Лалю Радулов, отново със зависимости от Държавна сигурност. Той е назначен за ОРОН (оперативен работник на обществени начала) към ПГУ-ДС със заповед № 31 от 09.12.1976 г., с псевдоним „Романов“.
(Решение на Комисията по досиетата № 2-352 от 27 май 2014 г., стр. 10)

Извод – от ранни години, та до днес около Иван Костов ще бъде гъмжило от кадрои офицери, секретни сътрудници, агенти, информатори, доверени лица, оперативни връзки, явочници, осведомители и каквито се сетите още щатни и нещатни сътрудници на Държавна сигурност и РУМНО. По тази линия върви една от най-чудовищните асиметрии между казано и свършено от този чевек. Веднага след завършването си през 1974 г. Иван Костов започва работа като началник планов отдел в ДСО „Вторични суровини“. От кадровите справки на Държавна сигурност успявам да установя и точния период, в който се случва това – от 23 октомври до 17 декември 1974 г. През декември 1974 г., след успешно издържан конкурс е назначен за асистент във ВИИ „К. Маркс“. Още в началото на следващата, 1975 г., името му се появява в архивните документи на ВИИ „К. Маркс“ като асистент по политическа икономия. На заседанието на катедра „Политическа икономия“ от 31 януари 1975 г. присъствуват проф. К. Григоров, проф. Ж. Аройо, проф. Иван Йорданов, други професори, доценти, главни асистенти и асистенти. Последен в списъка е Иван Костов, както може да се види и на факсимилето. На 16 май 1975 г. се провежда поредното заседание на катедра „Политическа икономия“. Изказалият се след него проф. Иван Йорданов обръща специално внимание върху това, че „Асистентите трябва да са за пример. Те са идеологически работници.“ Иван Костов е асистент, т.е „идеологически работник“. Ето тук е разковничето – от началото на своята академична кариера, та до края на комунистическия режим Иван Костов е бил комунистически идеологически работник. Това е достатъчно, за да се разбере защо този човек след 10 ноември 1989 г. никога не успя да се отърси от този комунистически шлейф и в най-важните, разломните моменти на посткомунистическа България играеше твърдо в полза на партията на небългарските комунисти/социалисти. Трябва да са му много благодарни за това. И обратно – българите имаме основание да сме силни критични към този човек, защото той е сред основните съучастници в съсипването на настоящето ни, нашето бъдеще и идващото след него. Неговата колежка в средата на 70-те, гл. асистент Василка Вълчанова, настоява изрично в доклада-оценка за работата на катедрата да се впише, че „членовете на катедрата са стояли на здрави партийни позиции“.
(Архив на ВИИ „К. Маркс“, факултет „Общоикономически“, катедра „Политическа икономия“, ДА-София, ф. 1643, оп. 3, а.е. 27, л. 51-53а)

Права е, на такива позиции са стояли всички, които от такива позиции са отценявани и допускани до преподавателска дейност. Нали са „идеологически работници“, кучета в резерв на комунистическия режим! Проф. Лальо Радулов също не пропуска да напомни на всички, че са идеологически работници и настоява, че членовете на катедрата трябва да вземат участие в разискванията по доклада и да се направят изводи от работата на катедрата и да се определи ролята на колектива в института като колектив от идеологическа катедра. Катедрата е под прякото наблюдение на районния комитет на БКП. Младият асистент Иван Костов, който преподава „Политическа икономия на социализма“, винаги подчертава, че „трябва да му мислят преподаващите политикономия на капитализма“. Причината – капитализмът съвсем скоро щял да рухне, докато несъкрушимостта на социализма е гарантирана. А оттук била гарантираната и преподавателска работа за преподаващите политическата икономия на социализма. На 3 април 1976 г. в дневния ред на заседанието на катедра „Политическа икономия“ като точка втора е записано „Обсъждане студията на Ив. Костов“. Доклад по тази студия трябва да направят доц. Беязов и проф. Стоядин Савов, който както вече изясних е изпълнявал задачи на ПГУ-ДС и РУМНО. Разглеждането е отложено поради неявяване на рецензентите. Две седмици по-късно объсждането на студията на Иван Костов най-после се случва. Двамата рецензенти, проф. Савов и доц. Беязов дават своите писмени рецензии, а доц. Сотирова описва работата на младия асистент Костов като „интересно методологическо изследване на феноменологията на марксизма и антропологическия марксизъм, което осветява философски страни с един методологически разрез.“
(Архив на ВИИ „К. Маркс“, факултет „Общоикономически“, катедра „Политическа икономия“, Протоколи от заседанията на катедрен съвет, ДА-София, ф. 1643, оп. 3, а.е. 28, л. 70)

Според доц. Сотирова в студията на Иван Костов „…метаморфозите са пречупени през тезиса на антропологията на Маркс - науката за човека на Маркс. Показано е, че хората сами правят своите производствени отношения и е защитен Маркс от ограничеността, която някои му приписват. За разлика от нея, проф. Йорданов е доста критичен към студията на младия асистент. Той отправя съвет към асистент Иван Костов – преди да пише такива претенциозни разработки да изучи основно „Капитала“, защото работата му няма марксистки характер. Тук някои от днешните адвокати на Иван Костов ще скочат и неистово ще се опитат да изведат от това неаргументирано съждение на проф. Йорданов заключения с вселенски мащаби, а именно, че едва ли не Костов е бил „дисидент“, „критик на марксизма“ или не дай си Боже, може да се стигне и до директния извод за негово „репресиране“. Нито едно от тези заключения нямат основание. Нещата са много по-елементарни и…лесно обясними. В дискусията в катедрата отново се включва доц. Сотирова, която ясно обяснява на професора, че в своята разработка младият асистент по политикономия Иван Костов набляга на социалната антропология, а не на биологичната такава, поради което обвинението за интерпретацията на марксизма в антропологически аспект е несъстоятелно в смисъла, който влага в него проф. Йорданов. Що се отнася до липсата на категории като собственост, експлоатация, принадена стойност и т.н., то това се дължи на ескизния, скициращия характер и обем на разработката. В полза на Иван Костов се изказва и проф. Стоядин Савов. Според него студията няма за задача да анализира категориите в тяхната системност и субординираност, а представлява опит за посочване как Маркс стига до системообразуващото звено. Относно полезността на изследването на Иван Костов, проф. Ст. Савов настоява, че то има своя принос, тъй като авторът вярно трактува процеса на формиране на марксовото мислене и зигзагите, които претърпява този процес. „Едно такова анализиране на ранното творчество на Маркс е не само целесъобразно, но и задължително за този, който смята сериозно да се занимава и занапред с тези проблеми.“ Накрая своята тежка дума казва и проф. Жак Аройо, ортодоксален комунистически автор и преподавател по политическа икономия на социализма от 1951 г. „Що се отнася до маниера, стила и яснотата на изложението, то наистина са под всякаква критика“ отсича проф. Аройо. Според него не може да се каже, че Иван Костов не познава „капитала“ на Маркс, но явно не е осъзнал трудността на такъв анализ, който изисква зрелост и в този смисъл е опасен за един млад автор. Най-накрая дават думата на самия Иван Костов, който казва, че мотивите, които са го подтикнали да напише една такава студия са продиктувани от стремежа и желанието за по-задълбочено познаване на класическия материал на марксизма, с оглед задачите на преподаването. Той отхвърля обвинението в антимарксистки интерпретации, като подчертава смисъла, който влагал в икономическата антропология като категория, изчистена от биологическия смисъл. През 1977 г. облаците над асистента по политическа икономия се сгъстяват отново - той за пръв път попада в полезрението на Държавна сигурност. Причината няма нищо общо с идеологическата страна на неговите занимания или с някакво измислено след години „дисиденство“, както безсрамно лъжат адвокатите му днес. Заради какво според Вас Държавна сигурност проявява интерес към Иван Костов ? Никога няма да се сетите. Оказва се, че заедно с още един преподавател, той е искал да прави секс със свои студентки. Поради което партийното бюро дори взема решение да не бъде допускан до педагогическа работа: „До 1979 г. е бил асистент по „Политикономия“ във ВИИ „Карл Маркс“...Правил е опити да установява интимни отношения със свои студентки. Партийната група е взела решение да бъде освободен и да не се допуска до педагогическа работа. Принуден от това решение, постъпва като асистент във ВМЕИ „Ленин“.“
(Архив на Комисията по досиетата, Дело за оперативна проверка „Самозванец“, Фонд III раз., а.е. 35248, л. 1-2)

 

 

 

 

Анализът е публикуван в профила на депутата Антон Тодоров в социалната мрежа Фейсбук.