Борец футболист търси доживотна премия от държавата

Спорт

10-07-2017, 09:35

Снимка:

24 Часа

Автор:

Дани Стоянов

Всичко от Автора

Иван Иванов и Ангел Кремов от игрите за глухи се оказват най-заслужилите ни спортисти

Всеки запалянко в България знае кои са Боян Радев, Петър Киров, Стефка Костадинова, Ваня Гешева, Руми Нейкова, Йордан Йовчев.

Това са някои от най-големите имена в родния спорт, олимпийски шампиони и многократни медалисти. Само една малка част от тях. Оказва се обаче, че не е така. Най-заслужилите и добри наши спортисти се оказва, че трябва да са борците Иван Иванов и Ангел Кремов.

Преди около седмица министър Красен Кралев обясни пред депутатите от парламентарната комисия по спорта, че идва доста сериозен проблем с участниците на игрите “Дефлимпикс” и най-вече на игрите за хора с увреден слух, които са се провеждали преди тях.

Въпреки регулярните обвинения оттук-оттам, че държавата не се грижи за спортистите си, това не е съвсем така или по-точно в рамките на възможностите си, държавата възнаграждава тези, които с работата и усилията си са прославили България, радвали са поколения българи, заслужили са. Олимпийските медалисти получават от държавата пожизнена месечна премия, след като се откажат от активна състезателна дейност, която се изчислява спрямо медалите и постиженията им. Сигурно никой българин няма против, че Стефка Костадинова например получва месечна премия от държавата затова, че до ден днешен държи световния рекорд на висок скок при жените.

От 1 януари 2013 година обаче в Закона за физическото възпитание и спорта влиза в сила чл. 59б, според който към медалистите от олимпийски игри, които са се оттеглили от активна състезателна дейност, се добавят и имат право на доживотни месечни премии и медалистите от “Дефлимпикс”. Министерството на младежта и спорта започва да изплаща тези месечни възнаграждения на медалистите след 2001 г., защото именно оттогава “Дефлимпикс” съществуват в сегашния си формат. Преди това игрите са се наричали по различни начини - Международни тихи игри, международни игри за глухи и не са имали точно формата, в който се провеждат “Дефлимпикс”. Нещо повече, има редица държави, които започват да формират отбори, които да участват в тези игри едва след 2001 г.

През 2014 г. претенции към тези доживотни месечни премии започват да проявяват още спортисти с увереден слух. Предлагат се състезатели, завоювали медали от 1957 година. В момента има 51 декларации на такива състезатели. Сумите, за които претендират те, са потресаващи за всеки български пенсионер, а и не само - 5934 лв. на месец, а най-ниските претенции са за 1000 лв.

Така Иван Иванов и Ангел Кремов стават най-заслужилите ни спортисти. Тяхната месечна премия, или олимпийска пенсия, трябва да е 5934 лева на месец. Кремов получава част от средствата (3450 лв.) и в момента, тъй като някои от медалите му са завоювани след 2001 г. Като претендира да взема по още 2484 лв.

Юристите са категорични, че исканията за премии за медалисти преди 2001 г. са неправомерни, защото в закона е изрично записано “Дефлипмикс”. Ако сумите, които надхвърлят 1,2 милиона лева на година, бъдат изплатени, то министърът на спорта подлежи на санкция за безстопанственост.

На всичко отгоре през 2012 г. депутатите по стара традиция са забъркали поредната каша от бързане или нещо друго. В закона е записано, че става въпрос за “олимпийските медалисти от “Дефлимпикс”. Такива няма според МОК, като за това има и официално писмо от спортния му директор Кристоф Дюби от 23 април 2013 г. “Игрите “Дефлимпикс” нямат статут на олимпийски игри, състезателите, които участват в “Дефлимпикс”, не се считат олимпийци, а състезателите, които печелят медали от “Дефлимпикс”, не са олимпийски шампиони”, пише в отговора по повод на проведените през същата година в София световни игри за глухи.

Международният съюз за спорт за хората с увреден слух е признат единствено като спортна организация от МОК, както още над 200 подобни.

От олимпийския ни комитет категорично отказват да издадат исканите от закона документи за отпускането на премиите по простата причина, че не е от тяхната компетенция. Така на практика се оказва, че когато става въпрос за истински олимпийски медалисти, държавата изисква куп документи, които да удостоверяват нещо, на което цял свят е станал свидетел, а в случая с “Дефлимпикс” няма кой да удостовери нещо, за което разбираме само ако много се интересуваме от материята.

Винаги се намират “правозащитници”, които да защитават гледната точка на хората с увереден слух. Но въпросът тук не е социален, а спортен. Спортното министерство има задължение да се грижи за спорта, то се грижи за спортистите, които са постигнали дадени резултати - та самото класиране на олимпиада е огромно постижение за всеки спортист. Затова именно е странно защо законодателят е решил да вмени социална функция на спортното министерство, още повече че на споменатите суми може да завижда всеки български гражданин. Има още един интересен щрих в казуса - исканията за 51 премии за медали преди 2001 г. не идват от Спортната федерация на глухите в България, тя е поискала само премиите на медалистите след 2001 г. Преди няколко дни от федерацията представиха българския отбор за предстоящите през този месец игри “Дефлимпикс” и не само не се оплакаха, но и благодариха на спортното министерство, защото получват доста добри суми на година за подготовка на състезателите си. Нещо, което и от спортната администрация са изтъквали винаги - че се стараят да осигурят условия за спорт за хората с увреждания. През тази година СФГБ получава 550 000 лв. за подготовка и участия в състезания и допълнителни пари за премии на състезатели, които се признават.

Никога в “Дефлимпикс” не е имало пресяване или квалификации. Няма изискване за спортна квалификация на участниците.

Това води и до някои странности. Така Георги Захов става доказателство на теорията на борците, че винаги са били по-добри от футболистите на терена. Защото успява да спечели медали и в двата спорта. В “Дефлимпикс” са включени и няколко неолимпийски спорта.

Има и доста впечатляващи спортни кариери. Така Иван Иванов печели първия си медал през 1969 г., а последния през 1993 г. Или състезателната му кариера продължава минимум 24 години. На което би завидял всеки един борец, включително Боян Радев и Петър Киров. Николай Катеринов пък играе волейбол на най-високо ниво 20 лета, също впечатляващо.

Парите за пожизнените премии на олимпийските ни герои идват от тотото, като са част от непотърсените печалби. Ресурсът след въвеждането на електронизацията става все по-малък, което ще доведе в крайна сметка до намаляването на ресурса за федерациите, ако предложението за исканите премии се приеме.

Източник: 24 часа