Най-скъпата черна дупка, която може да се купи с левове

Комунистическата носталгия и зависимост е тежко психиатрично заболяване и не се подава на лечение

Антон Тодоров, специално за Faktor.bg

Машиностроенето в комунистическа България – от лошо към по-лошо

Комунистическите носталгици нямат умора в разпространяването на лъжи за състоянието на машиностроенето в социалистическа България. Тези лъжи са истинско оръжие за масово поразяване, което притежава особено цинична природа. Малко им е, че опропастиха живота ни преди 10 ноември, затова сега искат да опропастят бъдещето ни, че даже и това, което идва след него. Няма да им позволим – това е добре да го знаят. Пред комунистическите носталгици има две възможности – или да загубят войната с нас, или…пак да загубят войната с нас. Ще я загубят на полето на фактите, документите и сериозния анализ. На непоправимите кръгли (квадрати, триъгълни, трапецовидни и прочее) идиоти тези факти и документи очевидно не са им нужни. Затова тях никой и нищо не може да ги излекува. Комунистическата носталгия и зависимост е тежко психиатрично заболяване и не се подава на лечение. Техният кумир, неграмотният Тодор Живков едно време обичал да казва (както свидетелства неговият съветник Костадин Чакъров), че само гробът можел да лекува „гърбицата“ на враговете на комунизма. Днес може да кажем, същото за феновете на правешкия диктатор. Това, което пиша е за другите, за нормалните българи, които искат да продължат да живеят в свободна България. Нека видим какво показват архивните документи за истинското състояние на някои от най-прехвалените „бисери“ на социалистическото машиностроене. Продължавам този анализ с изследване на Комбината за тежко машиностроене (КТМ)-Радомир – гордостта на социализма. Изграждането му започва през декември 1976 г. в изпълнение на Решение № 45 на Политбюро на ЦК на БКП от февруари 1975 г., без за това да има технико-икономически доклад. Този доклад е изготвен чак през 1979 г. и предвижда двуетапно изграждане на най-големия късен социалистически индустриален мастодонт. Проектната сметна стойност на първия етап е за 719 млн. лв. и пусков срок 1981 г. В резултат на преизчислението по новите цени през 1980 г.,

сметната стойност се увеличава на 913,7 млн. лв.

Включено е закупеното от японската фирма „Кобе стийл“ технологично оборудване за заготвителните мощности и започва цялостното му монтиране. Ангажирани са средства, вкл. валутни, предназначени иначе за други обекти. Това предопределя наличието на голям дисбаланс на производствените мощности и несинхронното им и некомплексно изграждане. Сметната стойност на обекта нараства стремително - през 1985 г. е изготвена актуализация на технико-икономическия доклад, в който тя се изчислява на 1 млрд. и 600 млн. лв. Още в края на същата година, направените разходи достигат 1 млрд. и 19 млн. лева, т.е. със стотици милиони над утвърдената генерална сметка. До края на 1989 г. за изграждането на ЗТМ-Радомир са изразходвани 1 млрд. 309 млн. лв. Хайде сега да видим какви са темповете на усвояване и, което е още по-важно, на използване на тези мегаломански производствени фондове. Произведената продукция за 1986 г. е за едва 72 млн. и 42 хил. лв., през 1987 г. – за 111 млн. 92 хил. лв, 1988 г. – за 113 543 хил. лв, а през 1989 г. – за 93 млн. 967 хил. л. Знаете ли какъв процент е това от предвидените в технико-икономическия доклад параметри за работа на комбината? Едва 15 процента! Изключително тежко е финансовото състояние на завода. Недостигът по схемата за разпределение на дохода за 1989 г.. е 51 млн. и 880 хил. лв. По баланса в края на същата година, просрочените кредити за оборотни средства са 95 млн. 845 хил. лв. Поради липса на финансови средства не е започнало и няма изгледи да започне погасяването на кредитите за изграждането на завода, които възлизат на 360 млн. 220 хил. лв. Само лихвите, които трябва да плати комбинатът за 1989 г. са 11, 5 млн. лв. Какъв е изводът от тези числа? Нека Ви кажа – при такива финансово-стопански параметри съответното предприятие не може да развива стопанска дейност. Точка! За печалба и рентабилност дори не може да се говори, камо ли да се постигне. В доклада на председателя на Комитета за държавен и народен контрол Г. Георгиев до Андрей Луканов изрично е подчертано, че всичко това е заложено още при проектирането, както и при строителството на комбината. Следващият негов извод е направо потресаващ-поради това стоманодобивните и стоманолеярните мощности на КТМ-Радомир ще бъдет натоварени едва 30,5 и 17 на сто! И всичко това са резултати, след като в този паметник на комунистическата престъпна тъпота са вложени милиарди заеми от западни банки, които доскоро все още изплащахме. Включените в производствената програма натури като стомана на блок, фасонни отливки, изковки и прокатни валци осигуряват натоварване на струващите милиарди долари мощности на КТМ-Радомир съответно в рамките на 30,5 %, 17 %, 84 % и 64 %. Това директно води до увеличаване (над един път и половина) на себестойността на произведеното. Няма нужда да подчертавам, че с такава цена дори и малкото произведена продукция става

абсолютно непродаваема и напълно неконкурентноспособна

Като добавим, че прехвалената гордост на комунистическите каскети годишно „произвежда“ брак за над 13 млн. лв., а общо загубите за 1989 г.са над 56 млн. лева, може да ви стане ясно, че това е един от световните примери на неповторим идиотизъм. Това са документалните факти и няма нищо по-непоклатимо от тях. Преди четвърт век те са били известни на тесен кръг избрани. Днес вече са достъпни и за Вас, затова помислете сериозно дали да продължите със самоунижаването и блеенето за изгубената „Аркадия“ преди 10 ноември. Кощунствено е днес това да ни се представя като нещо, за което трябвало, моля Ви се, да съжаляваме и заради премахването на което психолевичарски орки си позволяват да говорят за нов Народен съд. Извинявайте, във всяка нормална държава разпространяващите подобни покушения срещу свободата ни отдавна щяха да са прибрани на студено и осъдени за разпространяването на човеконенавистнически идеологии. Няма да стане само с приказки, ще трябва и кьотек – това от мен да го знаете. На зло куче трябва зъл прът! А комунетата са противни и зли същества – доказали са го много пъти и винаги стигат до едно и също – терор, репресии и ангария. А, да – и до задължителни неща, които според хаоса в главите им трябвало да правим, за да заживеем добре. Абсолютно същата безнадеждна финансова ситуация виждаме и в другия машиностроителен „бисер“ - Комбината за тежко машиностроене (КТМ)-Русе. Няма как в рамките на този ограничен анализ да публикувам дори една хилядна от всичко, което имам и за този мастодонт, затова ще Ви осведомя за няколко числа, които са сублимат на неговата пълна стопанска и финансова несъстоятелност. Съдете сами – към 31 декември 1987 г. „печалбата“ му с обратен знак (т.е. загубата) е в размер на над 6 млн. лв., а само година по-късно загубата от машиностроителните подвизи на небългарските комунета вече наближава 10 млн. лв.! Имам една мечта – може би ще трябва да издам като дебели, тежки томове десетките хиляди факсимилета, които притежавам в личния си архив, които безапелационно разобличават най-гнусните лъжи на прокомунистическата митология, за да може, когато твърдоглавите Ви събеседници не разбират от дума, да си помогнете с тях, докато

набивате истината и фактите в бетонните им чутури

Особено обичам една докладна записка на директора на следващия прехвален „флагман“ на комунистическото машиностроене – Завода за металорежещи машини (ЗММ) в Сливен. Винаги, когато Ви се наложи да докажете, че днешните прокомунистически носталгици са пример за някаква неноправима обратна еволюция на човешки род, можете да си помогнете с долния документ:

До

Др. Председател

на СО „КАТП“

София

Копие: ОбК на БКП

Сливен

ДОКЛАДНА ЗАПИСКА

от

инж. Симеон Василев Съмналиев, директор на ЗММ-Сливен

Др. Председател, през периода 1987-88 г. заводът значително изостава в изпълнението на производствената си програма и бележи рязко снижаване на показателите спрямо предшистващите периоди. Причините за това са комплексни, като започнем с нашите слабости при осъществуване на ръководството и организацията и завършим с основните, заключаващи се в неритмична доставка на кооперирани възли и детайли, липсата на отливка и лошо качество на всички кооперирани доставки...На Вас Ви е изяснено, че ЗММ-Сливен е един от основните износители в системата на СО „КАТП“ по второ направление и до голяма степен определя валутната програма на СО „КАТП“. Всичко това е добре, но износа по второ направление нас буквално ни разорява. Планираните количества за II-ро направление за 1988 г. ще носят загуба от 1 млн. 300 х.лв...Като добавим към това, че тези аномалии са в продължение на години, ние сериозно се замисляме в процеса на действие на новия икономически механизъм ще можем ли при това положение да съществуваме или не. По отношение на възпроизводствения процес 1988 г. започна със задължения по кредити за капитални вложения в размер на 4 млн. и 500 х.лв...Само тези задължения с амортизациите и отчисленията не можем да покрием, камо ли да осъществяваме възпроизводство. В продължение на години в завода освен 2 бр. РВ (вертикален обработващ център, бел. моя) и 3 броя центри 032, нищо ново като оборудване не е влязло в завода, поради причините, които посочихме по-горе – липса на средства за възпроизводство“, (виж автентичния документ в прикрепения файл, б.р.)

Тук няма какво да кажеш – всичко е казано и сторено. Остава единствено изумлението що за нечестивци са тези, които от известно време

преуспяват толкова много в промиването на мозъците

на част от сънародниците ни с омайните лъжи за високоразвитото и рентабилно машиностроене, което НРБ имала. Но виждате ли, лошият Запад го бил разрушил. Защо не разрушиха машиностроенето на Чехия, на Полша, на ГДР и на Унгария бре, маскари с маскарите Ви? Убеден съм, че не може да има общност там, където се заобикаля истината, а на нейно място се култивират разединение на ума и демонстративна нерационалност. Знам само, че няма по пряк път към несвободата от този.

Източник: faktor.bg