Н. Пр. Микола Балтаджи: Нарушенията във временно окупирания Крим няма да останат незабелязани, а действията на окупационните власти- ненаказани

„Крим. От другата страна…“ Така се нарича изложбата на украинската фотографка Емине Зиятдинова, която е наредена в Русенския исторически музей. Откри я  лично Негово превъзходителство Микола Балтаджи, а организацията направи почетният консул на Украйна , русенецът Пламен Бобоков. Целта на събитието не е да си спомним сталинския геноцид от 1944-а, когато над 100 хиляди кримски татари, натоварени за 24 часа в конски вагони, без храна, дрехи и покъщнина седмици наред пътували до степите на Узбекистан, снежните полета на Сибир , за да освободят родната си земя за  правилните хора.

Тази участ е сполетяла тогава и тамошните българи, които са били по-малко. Целта е да видим сегашната, путинска репресия, сполетяла  завърналите деца, синове и оцелели от сталинската депортация. В снимките на фотографката, родена в Узбекистан в депортирано семейство, няма заснето насилие, няма кръв, няма релси, няма опустошени къщи. Има опустошени лица, на семейства, чакащи изчезнал син, баща, родственик по улиците на Бахчисарай и Севастопол. Има подредена маса за чай и недопита чаша, пребледнели лица на родители, братя сестри. Така, до дома си, през миналия май изчезва Ервин Ибрахимов.

Полицейски камери заснемат как група мъже го натикват в кола- и от тогава ни вест, ни кост от него, нито известие от полиция, държава и местна власт. Това е един от многобройните случаи за нарушени човешки права и издевателства над кримските татари, с нескрито вълнение и влажни очи, разказа Балтаджи, и допълни, че Украйна ще показва по всякакъв начин какво става на полуострова и че няма да отстъпи, докато това не спре.  Подчерта, че за Украйна Крим е временно окупирана украинска територия и рано или късно тя ще стане отново част от страната му.Той говори пред забраненото и потъпквано в Русия синьо кримско-татарско знаме с техния герб- жълта тамга, украинския флаг и българския трикольор. Присъстващите в прекрасната музейна зала кримски татари от Русенско, граждани, ректорът на Русенския университет проф. Велизара Пенчева, председателя на Общинския съвет проф. Христо Белоев, зам.-кметът Страхил Карапчански , чуждестранни студенти се спираха пред фотосите, запечатали облепен грамаден уличен стълб с известие от роднини за изчезнал син. Те не са написали, че молят търсят и тъгуват. Пишат само  кога , как и къде е изчезнал, дали защото и надеждата им за справедливост не е изчезнала? Друга снимка, която стяга гърлото, е мъжка глава в близък план. Лицето е скрито зад фини мъжки ръце, закриващи очите , с побелели от притискане кокалчета. И още, и още лица- с тъга, болка, безрадостни усмивки на татарки с национални носии на някакъв празник, молитва в дом, останал без младост, деца с празен поглед, уплашени старци. Слово в подкрепа на сънародниците си произнесе и Хошгюн Насуф, председател на организацията на кримските татари в България „Асабай“.
Емине Зиятдинова е социолог, магистър от Лвовския национален университет, матистър по фотожурналистика от Университета на Охайо, работи по фотографски проекти в Ню Йорк, публикува в „Ню Йорк Таймс“, „CNN Photo Blog“  ,“Daily Mail „ и други авторитетни издания. За пръв път при голям местен и чуждестранен интерес снимките са били представени във Външното министерство на Украйна.