Икономическият национализъм вече не е мръсна дума

Действията на Тръмп за подобряване на американската бизнес среда и на Меркел за привличане на работна ръка за немската икономика реабилитираха държавния протекционизъм от пепелта на либералните догми

 

При въвеждане на всяко ново правило от страна на държавните ведомства те са длъжни да отменят две вече съществуващи регулации. Това не е приказка от Шарл Перо – а и по принцип такива неща във Франция са невъзможни и в приказките – това е реалност в САЩ, след като новият президент Доналд Тръмп подписа специален указ в САЩ. Новите регулации, освен отмяна на стари, трябва да водят до намаляване на разходите или в най-лошия случай да не натоварват онези сектори от икономиката, които засягат.
„Това ще бъде най-големият подобен акт, който нашата страна някога е виждала“, публично заяви президентът Тръмп, според когото „ще има регулации и ще има контрол, но това ще бъде нормализиран контрол“. 

„Американската мечта се завърна, ще направим такава среда за развитието на малък бизнес, каквато не сме имали от десетилетия!", тези думи на американския президент бяха изречени в по време на среща с представители на малкия бизнес, след която той подписва извънредния указ с въпросните промени. 

Очевидно е, че последното нещо, от което Тръмп се притеснява това са упреци в „национализъм, икономически протекционизъм и тенденции в едностранни действия“, каквито веднага дойдоха от една Германия, например. И то чрез кой да е, а чрез президентът Йоахим Гаук. Тези упреци очевидно бяха резултат от
коментар на неговия американски колега за възможно мито върху внасяните в САЩ немски превозни средства. Междувременно пък търговският съветник на Тръмп Питър Наваро обвини Германия, че използва "силно обезцененото евро", за да печели предимство пред конкуренцията. И напук на всичките мантри, внушаващи неприкосновеност на „свободната търговия“, Тръмп вече подписа указ за излизането на САЩ от Транстихоокеанското търговско партньорство (TPP).

Разбира се, всеки разумен човек би си задал логичният въпрос: А какво беше подканващият, насърчителен призив на германския канцлер Ангела Меркел към бежанците от Близкия Изток, към които се вля и огромна човешка вълна от Северна Африка – хора, които в огромната си част са икономически мигранти?

Призивът на Меркел не бе грешка или неволно изпуснато изречение – такива грешки на такива нива, ако изобщо се допуснат, биват поправяни много бързо. Мълчанието на Меркел, въпреки острите критики, показваше единствено, че тази покана към милионите мигранти е била внимателно обмислена и планирана. Как е възможно, биха се запитали много непредубедени читатели. Ами много просто – каквото и да ти говорят, става дума за пари. Думите на германския канцлер дойдоха след ключова нейна среща с водещи представители на немския бизнес, които я убедиха, че им е нужна работна ръка и че за целта са готови да инвестират огромни средства в езиковата подготовка, социалната адаптация и професионалното обучение и квалификация на стотици хиляди бъдещи работници в германската индустрия. 

Известно е какво причини на Европа този прословут призив на Меркел – Южна и Югоизточна Европа бе подложена на масиран миграционен натиск, а на Турция бяха дадени всички козове, за да се превърне в основен рекетьор на Европейския съюз. 

Очевидно е вече какви са били мотивите за тази покана. И няма да е пресилено да се каже – с оглед на нанесените щети на редица европейски страни от посочените региони – че водещи сред тези мотиви са именно „национализъм, икономически протекционизъм и тенденции в едностранни действия“. Интересно – не бяха ли същите тези думи залегнали в упрека на немския президент Гаук към американския президент Тръмп?

И в такъв случай, не е ли този упрек изграден върху лицемерие и двойни стандарти – в които пък точно Тръмп с неговата енергична безпардонност не може да бъде упрекван?

Впрочем, Збигнев Бжежински при едно свое посещение у нас и публична лекция в София на въпрос от залата дали Америка не прилага двойни стандарти отговаря без колебание: „Не само двойни, но тройни и четворни, когато това е в интерес на Америка“.

Изводът от всичко казано дотук очевидно не е да идеализира една или друга велика сила, а да покаже как големите умеят да защитават своите интереси, използвайки най-високите политически етажи.

И ако отново се върнем към указа на Тръмп въвеждането на едно ново регулаторно правило да става само след отмяна на две вече съществуващи регулации, следва да се запитаме защо в България влезе в сила регулация, пряко насочена към…намаляване на българското млекопроизводство. Това е целта на влязлата в сила евросубсидия от 14 евроцента на литър мляко или около 26 стотинки за отглеждащите млекодайни крави фермери, за да не произвеждат мляко. Не е шега, това е в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/1612 на  Еврокомисията, който през 2006 г. българските преговарящи за влизането ни в ЕС са приели да влезе в сила през 2016. Резултатът от тази мярка е намаляване на млекопроизводството, като за това логично трябва да бъде намален и броят на кравите. 

Може би имаме много прекалено много крави, които дават прекалено много мляко на глава от прекалено многото население в България? Нека видим цифрите. По данни на браншовия Национален съюз на говедовъдите, у нас годишно се произвеждат малко над 70 л мляко на глава от населението. В Германия например годишно се добиват по 400 литра на глава от населението – 32 милиона тона или 1/5 от млекопроизводството в Европа. 

И ако мярката за намаляване на количеството добито мляко е релевантна за Германия, какво прави тази мярка в България, където и без нея секторът трайно и устойчиво върви все по-надолу? 

И къде е този български държавник, който ще застане начело в услуга на българските национални интереси, а не в услуга на икономически лобита, работещи страната ни напълно да се превърне във вносител, неспособен да произведе доскоро традиционни за България стоки и култури?

Едно е сигурно – времето на европейското лицемерие отминава. Идва времето на реалната защита на националните интереси, особено в техните икономически и културни измерения. Защото вече става все по-ясно, че ако самата държава не защити своята национална икономика и своите национални капитали, нито една страна днес не може да продължи да върви напред.

Дори и тази страна да е Германия. Или Америка.