БГ спортът е жив

Общество

23-08-2016, 15:16

Снимка:

Facebook

Автор:

Георги Пехливанов, Меридиан Мач

Всичко от Автора

В дълбока криза сме, но все пак се изправихме след тежкия нокдаун

До последния ден на олимпиадата в Рио българският спорт бе с примка на шията и със сигурност мнозина са очаквали поредния провал, за да бутнат столчето. И да го убият напълно. Получи се точно обратното – със среброто на Мирела Демирева и двата бронза на ансамбъла и Елица Янкова, спортът ни показа, че е жив и има потенциал. Наистина се спасихме от тежък нокаут с последното отброяване, ако използваме боксовата терминология.

Жестоки удари започнахме да понасяме далеч преди олимпиадата – и с мелодония на Спортист номер 1 Габриела Петрова, и с ужасяващия инцидент с гимнастичката Цветелина Стоянова, който разклати сериозно ансамбъла ни, считан за сигурен медалист в Рио дори от най-авторитетните списания за спорт в Европа и САЩ.

Кошмарите продължиха с допинга на Силвия Дънекова на самата олимпиада и с безхарактерното и направо срамно представяне на някои от олимпийците ни.

На някои от тях напрежението им дойде в повече, като на фаворитката ни за отличие Антоанета Бунева (спортна стрелба). На други, като Станимира Петрова, прекаленото самочувствие им изигра лоша шега. На трети жребият им се видя много тежък (например голяма част от борците). А четвърти просто бяха порязани брутално от съдиите (Даниел Асенов и Симеон Чамов – б.а.). Други пък си изпатиха от глупост, като силният ни каякар Мирослав Кирчев, който, видите ли, решил да пести сили в сериите, за да се съхрани за евентуален полуфинал. Който така и не дойде… А има и друга категория спортисти – тези, които отиват да отбият номера. Като Григор Димитров. Другите дори не си заслужава да ги споменаваме.

На олимпиада сили не се пестят.

Там не правиш дребни сметки, а се хвърляш като лъв. Като Панчо Пасков във фехтовката, Ивайло Иванов в джудото, Тихомир Иванов на висок скок, Линда Зачири в бадминтона…

Силните не се оплакват. Оправданията са за слабите. А спортът ни отслабва от година на година. Това, че сме в дълбока криза, не е тайна за никого. И наистина Красен Кралев не носи вина за това, което се е случвало в последните 26 години. Но нещо в цялата държавна политика в спорта ни е изначало сбъркано. Нямаме система, това е големия проблем. Не е казано, че трябва да върнем на 100 процента старата, която ни носеше купища медали, но поне да вземем нещо от нея. Да сме поне малко като Унгария, Полша или Чехия, за да не треперим до последния ден дали ще завършим с ч медал или с някой друг отгоре.

Хвърлят се милиони на вятъра и се работи на парче. Бюджетът на Министерство на младежта и спорта за 2016 г. възлиза на над 70 млн. лева, а близо 51 от тях са в графата „Политика в областта на спорта за високи постижения“. Тя от своя страна е разделена на две – „Олимпийска подготовка“ (12 512 100) и „Спорт за високи постижения“ (38 209 100). Високи постижения в Рио видяхме твърде малко за този огромен финансов ресурс, който е заделен.

Федерацията по борба има близо 3 милиона лева годишен бюджет, а вече 16 години не може да класира мъж на финал на олимпиадата. Два такива имаше единствено Станка Златева. Между другото напоследък само жените защитават честта на този спорт. И с право Красен Кралев е сериозно притеснен от състоянието на мъжкото направление. Защото се взеха грешни решения след Лондон 2012. Вместо Стоян Добрев сега да носи златни медали като треньор на нашите състезатели в класическия стил, той прави шампиони за Сърбия. Не, няма грешка. Сърбия, която никога не е имала сериозни традиции в борбата, има златен медалист в Рио в лицето на Давор Щефанек. И негов треньор е Стоян Добрев.

Симо Щерев пък ни спря за финал в женската борба, след като неговата състезателка Мария Садник тушира нашата Елица Янкова на полуфинал в кат. 48 кг.

Разбира се, нищо не можем да кажем срещу бойци като Елис Гури, Николай Байряков, Владимир Дубов, Борислав Новачков и Мими Христова, които се бориха докрай. Но другите определено разочароваха. Най-вече тези, към които имаше големи очаквания – Тайбе Юсеин, Даниел Александров, Мишо Ганев…

Самият Красен Кралев каза преди време, че медалите в бокса и борбата се коват в кабинетите на световните федерации. Е, явно вече и там нямаме лоби. А доскоро в тези т.нар. „български“ спортове можеше да се радваме на съдийски комфорт. Сега и реферите ни режат, и все ни бутат в силните потоци (ако на олимпиада въобще може да се говори за слаби тактики).

Добре е, че самият Красен Кралев призна, че сме в криза и заяви, че ще има реформи и болезнени промени, за да се вдигнем на крака.

Мнозина твърдят, че каквото и да е състоянието на държавата, такъв е и спортът. Че успехите са в зависимост от икономическото и социално състояние на страната. И това донякъде е вярно. Но какво да кажем за страни като Индонезия, Таджикистан, Узбекистан, Виетнам, Косово, Фиджи или Йордания, които имат своите шампиони в Рио, а едва ли са в цветущо икономическо състояние.

В България тук-там са се запазили оазиси на качествения спорт.  Като художествената гимнастика. Това, което направи ансамбълът, ще се помни с години. Поклон пред куража, силата и волята на тези момичета и на треньорката им Ина Ананиева. Голямо браво и за представянето на Невяна Владинова в индивидуалната надпревара.

Поклон също така пред стореното от Мирела Демирева в скока на височина и от Ивет Лалова в спринта на 200 м. Леката атлетика си е Царица на спортовете и отзвукът при нея е глобален. Точно за това последният ден на олимпиадата бе толкова радостен за България. И е отправна точка за следващите 4 години до Токио 2020.