Не бизнесът, а езикът на омразата на политиците трови обществото ни

Половин година чета за нарушеното право на свободно слово на Борислав Сандов и несправедливостта на българската съдебна система… В същото време наблюдавам дейността му и се опитвам да определя нейната стойност. Освен анти-всичко активности, друго не виждам. Да имаш нагласа, че можеш да коментираш, без да можеш да правиш – това е специфична житейска философия, но не на тези, които създават, а на тези, които във всички времена или са пръскали идеологии, или са ги прегръщали.

Политическо говорене на чужд гръб

Казусът изобщо не е за свобода на словото. Казусът е в превръщането на идеала за свободното слово в параван. Защо вярвам, че Сандов не разпознава идеала, а отърква егото си в него? Ами защото липсва връзка между публичното говорене, делата и поемането на отговорност. Да обърна внимание – в успелите общества имат много активна връзка между тези три понятия!

Сандов не е просто граждански активист, а политик. Профилът му във Фейсбук не е просто лична стена, а платформа за политически изказвания с хиляди последователи. „Отровител“ касае не просто един човек, а дейността на цяла компания. Сигурен съм, че хората, защитаващи „свободата на словото“ на Сандов, биха реагирали по друг начин, ако утре той говори така за тях и техния бизнес. Затворете очи и си го представете… И сега кажете, че ще го прегърнете, ако с лека ръка плюе на фактите и усилията ви.

Цоцорков е публичното лице на Асарел-Медет. Като го нарича „отровител“ в социалните медии, Сандов – от позицията на политик – публично обижда него и всеки един бивш и настоящ служител на компанията. Атаката върху репутацията (комплексът от дела, ценности, публично присъствие на една личност или организация) в едно зряло общество не е безобидна. Напротив – имплицираното внушение е, че служителите на компанията работят в подкрепа на „отравянето“. Само не е ясно защо го правят – та всеки един от тях, родителите и децата им живеят в Панагюрище и околните села. Никой там няма интерес да „трови“ и затова всички дават максимума от себе си, това да не се случва.

Работещите срещу популистите

През 1998 г. Асарел-Медет е пред ликвидация. При рекордно ниски цени на медта, технологична изостаналост и мижави запаси, никой няма намерение да се занимава със спасяването на му. Освен работещите в него. Защото затварянето на комбината е смърт за града. Днес, Асарел-Медет е собственост на почти 3000 души, бивши и настоящи служители. Много от тях вече са пенсионери и живеят много по-добре от 95% от пенсионерите в тази страна – благодарение на това, че всички са „отровители“. За нивото на благосъстояние на настоящите служители и това, че стандартът на живот в градче като Панагюрище е доста по-висок от половината ни областни градове, да не говорим…

Няма перфектна мина. Обаче огромният напредък в последните години по отношение на намаляване на екологичното въздействие, постигнат с инвестиции от стотици милиони лева и неуморната работа на страшно много хора, е очевиден за всеки, който има представа от производство от такъв мащаб. Знам го, защото тази информация е достъпна и най-вече защото компанията, в която съм партньор, неведнъж е подкрепяла Асарел-Медет в тази кауза. Виждам, че Цоцорков и екипът му търсят най-доброто и работят за постигането му. Хората, които знаят как да създават, са наясно, че само подобно поведение води до успех. Затова се чудя: Дали един „отровител“ ще поддържа резерв за заплащане на заплати на 1700 служители в продължение на 6 години, ако се наложи компанията му да спре временно работа?

Всъщност смятам, че присъдата на Сандов не е добра. Въпросните 5000 лева той ще ги плати без проблем – я ги съберат феновете му (той вече милозливо ги помоли), я му ги осребрят като непланирани разходи по проекти за „граждански натиск срещу олигархията“ или „опазване на местните общности от лоши инвестиционни помисли“. И най-парадоксалното е, че това са пари на страни като Норвегия, чиито приходи идват преди всичко от нефтено-газовата индустрия, тоест – от сериозни „отровители“, ако трябва да ползваме тази реторика. Доста по-адекватно би било, да го пратят да изкупи греха си чрез полагане на труд за няколко месеца в Асарел-Медет – да се сблъска малко с реалностите на живота в мината, да опознае хората, да погази в калта, да пипне машините, да си поиграе на истински еколог в трите пречиствателни станции или терените за рекултивация…

А към френския посланик г-н дьо Кабан, който не пропусна да отбележи нов удар срещу българския съд с „Аз съм Борислав Сандов” в Twitter, имам два въпроса: Дали има той представа каква част от добиваната в Асарел-Медет „отровна“ мед, пренася електричеството на EDF и задвижва електромобилите на Renault? И  ако един ден, дай Боже, френската компания Total започне добив на нефт и газ в Черно море и Сандовци в хор започнат да викат: „Отровителите вън!“, дали няма леко да си промени мнението – на 180 градуса например?

Сандов като Сидеров

В обобщение: някой, който никога нищо не е създал, който се гордее само с това колко инвестиции, проекти и нови технологии е спрял, който не може и не знае нищо, което би могъл да предложи на свободния пазар, има наглостта да обижда екипа, спасил едно от най-големите предприятия на България, поддържащ жив цял регион и печелил всички възможни награди в икономиката на страната. Политик, с незадоволени амбиции да управлява от името на всички ни, си позволява непристойни думи по адрес на хората, които всеки ден мислят, работят и създават тази страна. И това е ежедневие – списъкът с имената на политици, които буквално процъфтяват с подобни прийоми, е безкраен. Казусът е абсолютно идентичен, независимо дали обидите излизат от устата на Сидеров, Симеонов, Слави или Сандов.

И пак да кажа: за да не се оплетем в дискусията колко свободно можем да си приказваме, проверете връзката говорене – дела – поемане на отговорност. Когато някой не си държи езика, вързан за тази света троица, му се случва да го плющи съдебният камшик. Това е силата на правото срещу този, който го руши, криейки се зад обществени идеали.

Ако в цялата работа има „отровител“, то това е Сандов. Защото с езика на омраза, който ползва, създава среда, която трови бъдещето на България. Неразбирането на това е изключително тежка диагноза за обществото ни. И доста добре обяснява защо България напредва толкова трудно.

* Авторът за себе си: Завършил управление на околната среда и природните ресурси, управляващ партньор е на denkstatt, консултант на “Асарел-Медет“ и много други компании по устойчиво развитие. Гласувал за Зелените на последните избори в София. Познава добре и двете страни в казуса.

 

Източник: ekipbg.com