Олимпийски игри – 5 кръга, 5 въпроса:

1.Къде е България на Световната олимпийска карта?

2. Как се определят представителите на всяка една държава?

3. Какво са олимпийските игри за един спортист?

4. Какво са олимпийските игри за Световните сили?

5. Какво са олимпийските игри за българите?

Олимпийски игри – 5 кръга, 5  отговора:

1. Модерните олимпийски игри се провеждат за първи път през 1896 година. България е една от 14-те страни участнички в които. Първият си медал печелим на олимпиадата в Хелзинки през 1952 година, завоюва го Борислав Георгиев-Моката. Тогава спортът в цялата държава е напълно аматьорски, но въпреки това вече е залегнал доста сериозно в учебните програми на учениците. Изградени са физкултурни салони почти във всяко училище. Основата е поставена. Във всяка следваща олимпиада България завоюва все повече медали. Стигаме до 1980 година, България бележи своя връх, спечелвайки 41 медала от олимпийските игри в Москва. Да, това е олимпиадата, която САЩ бойкотира и тук скептиците биха отбелязали, че конкуренцията не е била "като на Олимпиада", да приемем, че е така!

В отговор на този бойкот на олимпиадата през 1984 година в Лос Анжелис, САЩ се случва същото, този път от всички държави членки на бившия социалистически лагер. Те не вземат участие в тази олимпиада, България също!

Стигаме до 1988 година - Сеул. Вече "измерили си го", Световните сили отново се срещат лице в лице на олимпийски игри. Определяна за една от "най-кървавите" олимпиади, когато все още медалите не са се измервали в пари, спортовете по комерсиализъм, а в гордост и чувство за национална идентичност. Къде е България в тази люта и ожесточена битка на Световните сили? 1988 година, България завоюва 35 медала. През 1988 година приятели, 9 милионна България се превръща в гигант на световната спортна карта. Превръща се и в трън в очите за Световните сили - и на изток и на запад! След тази хронология само „наивникът“ и „слепецът“ биха продължили да се заблуждават, че политиката не играе и не е играла ключова роля в разпределението на олимпийските отличия.

Ако от 1952 до 1988 година графиката на спечелените ни отличия е рязко възходяща, от 1988 до 2012, тя е противоположна, стигайки до 2012 година - Лондон, където буквално се връщаме на изходно ниво, завоювайки общо 2 отличия.

2. България участва с 51 състезатели, в 14 вида спорт на летните олимпийски игри в Рио Де Женейро. Как тези наши спортисти са попаднали там? В зависимост от спорта, квалификационният период в който те трябва да покрият норматив или завоюват квота е до 18 месеца назад. МОК няма как да допусне в състезание по борба, например да участват повече от позволяващите квалификационната схема участници. Как борците попадат там? През гореспоменатия период се провеждат така наречените олимпийски квалификации, те могат да бъдат както континентални и световни първенства, така и турнири. Всеки от тях,  във всяка категория дава една или максимум две квоти. Има редица случаи, където даден спортист, за да спечели олимпийска квота трябва да победи настоящ световен шампион или друг, който в последствие на олимпиадата ще завоюва медал! В същото време МОК няма как и да допусне в състезание по Лека Атлетика на старта на 100 метра да застанат повече от допустимите участници. Тук има норматив. Има „А“, има и „Б“ норматив. При покрит „Б“ норматив, който е изключително близък до „А“, всяка държава може да изпрати до един представител. При покрити „А“ нормативи, всяка държава може да изпрати до трима представители. Как се определя този норматив? Спрямо резултатите от последните 8 години, спрямо постиженията, които са достатъчни за завоюване на медал от континентални и световни първенства. Точно така, предполагам се досещате, че и тук всички наши представители на летните олимпийски игри в Рио Де Женейро са постигнали резултат по-добър от този норматив и така са заслужили правото си да участват на олимпиадата.

3. Безсънни нощи, липса на живот извън целта „олимпиада“ или ако има такъв той е само защото тренировъчният процес го изисква и организмът и психиката трябва да „отпуснат“, пълна себеотдаденост, детска мечта, насълзени очи, лудост. Това са само част от определенията, които мога да използвам за да опиша какво всъщност означава за веки един спортист класирането му за участие на олимпийски игри.

4. Средство за обединяване на нацията, показване на мощ и сила, стремеж към постоянно развитие на човешките качества , стремеж към съвършенство, политика.

5. Не случайно завършвам с този въпрос! Малко коментари, копирани едно към едно (само кирилизирани) от няколко водещи български спортни сайта, под  статии от последните два дни, във връзка с българското участие на олимпиадата в Рио. Статиите са от всякаква тематика:

"Екскурзианти“ , „Те от 51, 5 ако знаят защо са там, пак ще е добре“, „Тези повечето не съм ги чувал, поне ще се снимат на плажа“ , „Че с медали няма да се приберат, ясно, но само да внимават на границата,  да не ги хванат с някой пакет, купен уж за сувенир, та да останат още 10-20 години в Бразилия“. Всеки 4-ти съдържа и неприлични думи към някой от тях или семействата им.

Лично аз коментари не чета, а ако чета такива, са под статии с политически характер за да се позабавлявам и винаги съм си казвал „Ех тези тролове, спирка нямат, какви неща им измислят затоплените глави“. Тук обаче рязко преобърнах представата си за пишещите коментари българи в интернет. Направих и бърза статистика, средно от 3 коментара, казано на жаргонен език, 2 бяха „хейтърски“, 1 пожелаваще успех! Замислих се, това е стряскащо си казах, наистина ли такива са настроенията сред българското население за спортистите ни. Прелистих, „нюз фийда“ си във фейсбук. Той беше в коренно противоположна насока - пожелания за успех, обновявания на профилни снимки, споделяния на такива с олимпийското лого. Масови споделяния на 20 секундното видео качено в youtube от вчерашното представяне на българската делегация в Рио.

Отново се замислих. Какви са настроенията на българите към спортистите ни в Рио, какви са настроенията на българите към Българския спорт и си дадох еднозначен отговор.

Какви хора пишат доброволно подобни на гореспоменатите коментари?

Хора, които са смачкани от ежедневието си, хора, които всекидневно завиждат за всичко на комшията си, хора, които в анонимната си агресия зад компютъра може би намират своята сламка и се чувстват значими. Не мога и да ги виня, но искам да им кажа няколко изречения.

Българските спортисти, участници на летните олимпийски игри в Рио са тези, които трябва да ни сплотяват и да ни припомнят защо сме велика държава. Защо имаме непобедим дух и защо родината за нас е отечество. Всички тези спортисти са изпитали неописуеми болки в тренировки и лишения за да се класират и да представят цветовете ни на най-големия международен спортен форум за последните 4 години. Познавам лично над една трета от делегацията ни в Рио, няма защо да им завиждаме или ако го правим, може да бъде само благородно! Никой от тях не е забогатял с участието си на тази олимпиада. Грубата истина е, че и на тях не са им чужди моментите, през които в джоба си имат 10 лева и не могат да си позволят ядене навън! Загрявка, закуска, тренировка, обяд, почивка, тренировка, вечеря, почива. 200 от 365 дни лагерна обстановка. Това е реалният им живот. Защо го правят? Преди всичко заради себе си, за да си докажат, че лимит за тях няма, но най-вече за България, за страната ни и за всички нас, които се потим и стискаме здраво юмруци, докато ги гледаме зад телевизора.  Само преди 4 години голяма част от тях също бяха зад този телевизор.

51 спортисти – 51 сбъднати мечти, 51 екипи в бяло, зелено и червено, 51 герои!

Послепис: Успех олимпийци, България е с вас!

Иван Кутуев, председател на атлетически клуб „Югозапад Благоевград”

Източник: bgathletic.com