В Книгата на Карън Дауиш „Клептократията на Путин“ е разказана следната истинска история:Золотов, шефът на личната охрана на Путин и Муров, тогавашният шеф на спецслужбите, изготвяли списък с хора, които трябвало да се отстранят, за да бъде разчистен пътя на Путин към властта. Когато списъкът станал готов, Золотов казал: „Абе, твърде много станаха за убиване-даже като за нас“.

Именно такава дилема – избор между двете водещи социални сили в Русия и избор на модел за бъдещето на страната обсъждали през 1999 година Андерс Аслунд и Егор Гайдар. В спомените си, публикувани неотдавна, Аслунд признава, че за него по-предпочитаният вариант била мафията, а за Гайдар-вариантът КГБ.

Какво следва от тази дискусия за последвалите 17 години за Русия?

Първо, принципната дилема, съдейки по всичко, е била правилно определена и главният политически въпрос за Русия е бил коректно формулиран.

Второ, Е.Гайдар, както много пъти съм казвал, не е бил нито глупав, нито примитивен човек. Той прекрасно е съзнавал какво точно и защо е вършил на държавните, околодържавните и недържавни постове, които е заемал. Неговият личен избор да помогне спецслужбите да завземат държавната власт в Русия е бил съвършено ясен и съзнателен.

Трето, по ирония на съдбата се оказа, че реалната социална сила, която в края на краищата дойде на власт в Русия, се оказа не само мафията. И не просто спецслужбите. А неразривният съюз между мафията и спецслужбите (И с активното участие на „системните“ либерали в качеството им на младши партньор на сегашната управляваща коалиция).

Четвърто, по силата на осъществявания от тях контрол върху основните институции на страната (държава, бизнес, медии) главните обществено-политически сили през последните две десетилетия в Русия не са „обичайните политически партии“ (представени или непредставени в Държавната дума), не т.н. идеологизирани социални групи (либерали, леви, националисти), а трите реални политически сили (партии) на нашето време – организираната престъпност, специалните служби, системните либерали.

Пето, основното съдържание на политическия процес в днешна Русия е плодотворното сътрудничество на тези три сили в рамките на управляващата коалиция, която има за цел да „усвои“ ресурсите на страната и натрупаните активи, а основните черти на обществено-политическата и държавна конструкция на съвременна Русия носят яркия отпечатък на мафията, спецслужбите и либералите.

Шесто, между двете основни сили (мафията и службите) от време на време възникват търкания и кризи. Те не са никак малко в последните години, но до момента не са довели до значителна криза.

И накрая, доколкото главните обществено-политически сили са организираната престъпност и спецслужбите, то лицата, заинтересовани в персонално участие в текущия политически процес, са поставени пред исторически избор – с коя от тези сили са готови да сътрудничат, да се идентифицират, да се обединят.

Традиционният руски въпрос: А вие с кого сте, майстори на културата? "С кем вы, мастера культуры?" придобива днес ново значение.

При това, формулировката на Йосиф Бродски – "С крадците или с кръвопийците?, уви, вече е изгубила своето значение, защото и едните, и другите са и крадци, и кръвопийци.

Съпоставянето на абсолютните и относителните мащаби на кражбите и кръвопускането от главните действащи сили, представлява само специфичен раздел на текущия политически анализ.

В рамките на действащия политически модел изборът е не между наличието на държава или нейното, а между държава, управлявана от гангстери и държава, управлявана от чекисти.

И, както не веднъж сме се убеждавали, едни граждани предпочитат гангстерите, а други – чекистите.

Всъщност, те избират едновременно и едните, и другите.

превод Faktor.bg