Вицепрезидентът Маргарита Попова: Шията на главата

„Има ли нашата, българската дипломация своята стратегическа дълбочина за защита на националния интерес? И кога българската дипломация няма да крета след събитията, кога ще очертаем ясно националния си интерес и ще го защитаваме пламенно и докрай?“, избухна вицепрезидентът след изявлението на турския лидер Семир Ялчън: „Където и да се говори турски, това е част от нашата родина.“

 

Така Маргарита Попова за пореден път отсрами президентската институция, като компенсира нейния пословичен дефицит на мъжество. Откак рязко се дистанцира от Росен Плевнелиев, публично огласил личните си граждански пристрастия при протестните вълнения от 2013 г., тя бе назована „контрапрезидент“. И така в светая светих на държавния глава се заформи някакво подобие на разкол, който не беше шумен и зрелищен като църковния между крепителите на патриарх Максим и следовниците на контрапатриарха Пимен. Може би понеже упражненията по демокрация са на финала на третото си десетилетие и остатъчното население е със спаднал до минимум политически тонус. Не е без значение културният статус на президента и неговата заместничка. Не може да се отрече, че и двамата са прилично образовани, с добро възпитание и овладяно публично поведение. Откъде тогава това разминаване помежду им, прицел на двуполюсни коментари. Него го корят за сервилно нископоклонничество пред евроатлантизма, нея - за леви уклони и популизъм с оглед наближаващите президентски избори. Щяла да се кандидатира за президент според зачестилите предположения. Тя не дава категоричен отговор дали ще го направи, но и не отрича възможността. Онова, което върши с постоянство, е да обяснява защо споделя възгледа за социална държава. По чисто юридическа причина: „Темата за социалната държава е конституционен проект, който е заложен в основния закон от 1991 година. Ние с президента сме се клели в тази конституция. Социалната държава означава стабилност, сплотеност на поколенията и набор от ценности, в които влизат още правова държава и гарантиране направата на гражданите? Какво ляво има в това?“

Обвинителното прозвище „контрапрезидент“ особено жегна бившата прокурорка. В отбрана тя атакува и назидателно припомни кое поругава доверието в институцията - да се изпращат послания само към част от населението, да се поддава на подмолни влияния на групи, групировки и кръгове, които да използват президентството, за да се легитимират. Изобщо дълг на институцията да се дистанцира от всякакви политически страсти, да излиза елегантно от комплицирани ситуации и да поддържа убеждението, че принадлежи на всички.

„Посланието на президентската институция трябва да бъде следното: „Държавният глава защитава националния интерес.“

Такова послание изпрати Попова по повод предизвикателното изказване на турския политически гост на учредителен форум на българска политическа формация в културния дворец на българската столица. Изпълнявайки институционалния си дълг, тя извиси глас в негова защита: „Аз също казвам, че където на този свят има българи, там е България, там има един български свят. Но когато на партийно събрание има говорене от страна на чужди граждани, се изпращат двусмислени послания, могат да се получат недоразумения, неразбирателство, от които ние нямаме никаква нужда.“

Ето го и следващия повод за раздразнение у галерията вдясно - освен „социалното“, което все й било на езика, редом с него и „националното“ й лепнело на устата. На събора на Шипка дръпна едно слово, дето откъдето и да го подхванеш е политически некоректно в контекста на евроатлантическите ценности: „Нека оттук нататък от този връх да дадем клетва да не подменяме историята, да радеем за родолюбиво образование, поверено на просветени и патриоти. И никакви финанси, хиляди и милиони за програми, в които да четем за съжителство, присъствие, а за робска участ, продължила 5 века по българските землища и никога не изтрила от сърцата и душите ни идеала за национално обединение.“

От името на институцията, която все още представлява, Маргарита Попова не крие тревогата си от опитите да бъде размивана националната ни идентичност. И че това би фрагментирало обществото, и всеки фрагмент ще има своя политически говорител. Този процес, уви, вече е в ход. Колкото до това, дали ще изкара мандата си, тя отвръща: „Така сме влезли, така и ще излезем!“

Шията си върви заедно с главата.

 

Да имаш гръб да носиш отговорност

В класацията на 100-те най-влиятелни жени в света Маргарита Попова е на 19-о място. И като прокурор, и като правосъден министър, и като вицепремиер следва веруюто „да не си демагог, да не си лицемерен, да си професионалист и да имаш гръб да носиш отговорност“. И да не чува репликата: „Това не може да стане.“

 

За нея

Не сме се събрали да се харесваме

Не по всички позиции сме съгласни с вицепрезидента, но от уважение към институцията в президентството има работна атмосфера. Не сме се събрали да се харесваме.

Росен Плевнелиев, президент на България

 

Най-мъдрата жена в България

Маргарита Попова бе най-мъдрата жена на България, когато се кандидатира за вицепрезидент. Като правосъдна министърка тя демонстрира известна независимост в кабинета, често опонира на премиера и можеше да бъде пожертвана.

Клаус Шрамайер, бивш германски дипломат

 

Нов съвместен мандат е невъзможен

В изявленията на президента и вицепрезидента се усетиха разлики по някои групи проблеми. Ако президентът Росен Плевнелиев говори за дълбока криза на доверие в институциите, вицепрезидентът Маргарита Попова говори за криза на ценности. Това е съществено политическо различие и не смятам, че двамата биха могли да продължат друг съвместен мандат.

Проф. Атоний Гълъбов, политолог и социолог

 

Тя се еманципира

Това, което се случва в президентската двойка, е без прецедент. Вицепрезидентът винаги е играл ролята на човек, който изпълнява определени поръчения, дадени му от президента. Маргарита Попова успя да се еманципира и тази нейна роля предизвика доста коментари.

Проф. Огнян Минчев, политолог

 

Ако не иска да помага, да подаде оставка

Институцията е на президента и работата на вицепрезидента е да подпомага неговата функция. Работата му е да помага на президента да изпълнява своите конституционно описани функции. Ако не иска да му помага, защото не е съгласен с него, трябва да подаде оставка.

Проф. Евгений Дайнов, политолог


Източник: trud.bg