Накажи малкия бандит, за да не стане голям

Общество

22-03-2016, 10:13

Снимка:

pixabay.com

Автор:

Блага Георгиева, 24 часа

Всичко от Автора

Справедливото възмездие за дребните престъпления спира по-сериозните и според добре познатата теория за “счупените прозорци”

За кокошка няма прошка, за милиони няма закони!”

 

За повечето българи това е една колоритна песен от зората на демокрацията, която показва диагнозата на наказателната политика на държавата.

 

Да, обаче малко под повърхността на правораздавателната ни система нещата изглеждат дори по-зле. В момента ситуацията всъщност е, че и за милиони няма закони, и за кокошка има прошка.

 

Проблемът в опрощаването на много от дребните престъпления обаче води до увеличаване на броя им буквално в геометрична прогресия. А после,

 

когато поредната

80-годишна баба

е пребита,

изнасилена и

 

убита

 

в някое почти опустяло българско село, всички сме потресени как извършителят се оказва с дълго досие, поне с 5 присъди, и с още толкова случая, в които е крал дребни неща, но му се е разминало наказанието, защото случаят е приет за маловажен. Същият дребен крадец се е почувствал напълно безнаказан и бавно и полека е започнал да върши все по-сериозни закононарушения, докато е стигнал до прага на някоя баба и “просто” я е убил.

 

Затова е много чудно защо всеки път, когато се заговори за предприемане на някакви законови промени, които да намалят тази дребна битова престъпност, да има справедливо възмездие за тези крадци и грабители, които пребиват пенсионери, за да им оберат хладилника - тогава всички бързат да кажат, че това е за замазване на очите.

 

Модерно е да се

каже, че това е

популистко

 

и всъщност отклонява вниманието, за да не се прави нищо срещу едрата организирана престъпност, мафията и корупцията по върховете на властта. Не е ясно обаче защо тези две неща трябва да се самоизключват. Еднакво важно е и незаконно забогателите подземни босове да бъдат прибрани на топло, и да не се тревожим, че някой ще бие до смърт бабите или дядовците ни, за да им вземе мизерната пенсия.

 

Освен това е ясно, че когато срещу дребната битова престъпност няма никакъв успех, какво остава за “едрата”, за мафиотската прегръдка, която се опитва да стегне държавата.

 

От години едни от най-бруталните престъпления в България са нападенията по селата, а т. нар. профил на извършителите на тези зловещи престъпления в над 90 процента от случаите е един и същ - това са нискообразовани, безработни мъже, които още преди да станат пълнолетни, са усвоили единственото, с което се занимават цял живот - кражби и дребни престъпления. В повечето от тези случаи с напредването на годините и натрупването на стаж в тази “професия” извършителите стават все по-брутални и все по-малко им пука,

 

защото не са

усетили

достатъчно

строго ударите

на закона

 

Очевидно е, че ефективността на правораздавателната ни система клони към нула. Особено ако става дума за основната и най-важна функция - превъзпитанието на престъпниците.

Полицейската статистика в последните 10-15 години показва, че опрощаването на т.нар. маловажни престъпления всъщност "бута" опростените извършители към по-сериозни закононарушения, вместо да ги откаже от тях.

Идеята на управляващите е криминално проявените лица, извършители на две или повече от т.нар. малки престъпления - на стойност под минималната работна заплата, да нямат право на прекратяване на досъдебното производство и да получават по-големи по тежест наказания изглежда като стъпка в правилната посока. Сега прекратяването на досъдебните производства с мотива “несериозен обществен интерес” е масова практика.

В много случаи и доста закоравели рецидивисти, които нападат и крадат кокошки, дребни земеделски продукти и т.н.,

масово правят

самопризнание и

така се отървават

с условна

присъда

А това очевидно не ги превъзпитава. По същия начин е напълно нелогично серийни телефонни измамници да могат всеки път, когато бъдат заловени, че са ужилили с хиляди левове някоя пенсионерка, да могат да си признаят и да сключат споразумение.

За подобен вид мерки, както стана ясно, дори не се налага да се променят закони, достатъчно е обвинението да затегне възможностите за такова измъкване от по-тежка присъда.

Ясно е, че не може да се отиде и в другата крайност - всеки дребен обирджия или

измамник да

бъде затворен

задълго

зад решетките, но ако се потърси баланс и се наблегне повече на задължителен общественополезен труд и други дейности, които да превъзпитат извършителите, може би ефектът в дългосрочен план би бил наистина впечатляващ.

Няма как и да не се припомни

добре познатата

теория на

счупените

прозорци,

тръгнала от 80-те години на ХХ век в Ню Йорк, според която противодействието и разкриването на дребните престъпления спира по-сериозните.

Може би ако всички експерти, които са се вторачили прекалено само в борбата с организираната престъпност, обмислят по-сериозно и мерките с битовата - много скоро ще има и добър резултат.

А успеят ли управляващите да ни накарат

да се чувстваме наистина 

сигурни за децата

и родителите си,

то това няма как да не се отрази и на докладите в Брюксел. Факт е, че Европейската комисия очаква сериозен напредък най-вече по тежката престъпност и корупцията по високите етажи на властта, но ако управляващите се справят с дребната битова престъпност, която най-много тормози хората, то със сигурност това ще е стъпка напред към отпадането на омразния механизъм за наблюдение над правосъдието ни, наложен от Европа.

По-важното обаче е, че това ще е много сериозна крачка към връщането на отдавна загубеното усещане за справедливост в България.

 

Източник: 24chasa