Избрани Новини
Накажи малкия бандит, за да не стане голям
Справедливото възмездие за дребните престъпления спира по-сериозните и според добре познатата теория за “счупените прозорци”
За кокошка няма прошка, за милиони няма закони!”
За повечето българи това е една колоритна песен от зората на демокрацията, която показва диагнозата на наказателната политика на държавата.
Да, обаче малко под повърхността на правораздавателната ни система нещата изглеждат дори по-зле. В момента ситуацията всъщност е, че и за милиони няма закони, и за кокошка има прошка.
Проблемът в опрощаването на много от дребните престъпления обаче води до увеличаване на броя им буквално в геометрична прогресия. А после,
когато поредната
80-годишна баба
е пребита,
изнасилена и
убита
в някое почти опустяло българско село, всички сме потресени как извършителят се оказва с дълго досие, поне с 5 присъди, и с още толкова случая, в които е крал дребни неща, но му се е разминало наказанието, защото случаят е приет за маловажен. Същият дребен крадец се е почувствал напълно безнаказан и бавно и полека е започнал да върши все по-сериозни закононарушения, докато е стигнал до прага на някоя баба и “просто” я е убил.
Затова е много чудно защо всеки път, когато се заговори за предприемане на някакви законови промени, които да намалят тази дребна битова престъпност, да има справедливо възмездие за тези крадци и грабители, които пребиват пенсионери, за да им оберат хладилника - тогава всички бързат да кажат, че това е за замазване на очите.
Модерно е да се
каже, че това е
популистко
и всъщност отклонява вниманието, за да не се прави нищо срещу едрата организирана престъпност, мафията и корупцията по върховете на властта. Не е ясно обаче защо тези две неща трябва да се самоизключват. Еднакво важно е и незаконно забогателите подземни босове да бъдат прибрани на топло, и да не се тревожим, че някой ще бие до смърт бабите или дядовците ни, за да им вземе мизерната пенсия.
Освен това е ясно, че когато срещу дребната битова престъпност няма никакъв успех, какво остава за “едрата”, за мафиотската прегръдка, която се опитва да стегне държавата.
От години едни от най-бруталните престъпления в България са нападенията по селата, а т. нар. профил на извършителите на тези зловещи престъпления в над 90 процента от случаите е един и същ - това са нискообразовани, безработни мъже, които още преди да станат пълнолетни, са усвоили единственото, с което се занимават цял живот - кражби и дребни престъпления. В повечето от тези случаи с напредването на годините и натрупването на стаж в тази “професия” извършителите стават все по-брутални и все по-малко им пука,
защото не са
усетили
достатъчно
строго ударите
на закона
Очевидно е, че ефективността на правораздавателната ни система клони към нула. Особено ако става дума за основната и най-важна функция - превъзпитанието на престъпниците.
Полицейската статистика в последните 10-15 години показва, че опрощаването на т.нар. маловажни престъпления всъщност "бута" опростените извършители към по-сериозни закононарушения, вместо да ги откаже от тях.
Идеята на управляващите е криминално проявените лица, извършители на две или повече от т.нар. малки престъпления - на стойност под минималната работна заплата, да нямат право на прекратяване на досъдебното производство и да получават по-големи по тежест наказания изглежда като стъпка в правилната посока. Сега прекратяването на досъдебните производства с мотива “несериозен обществен интерес” е масова практика.
В много случаи и доста закоравели рецидивисти, които нападат и крадат кокошки, дребни земеделски продукти и т.н.,
масово правят
самопризнание и
така се отървават
с условна
присъда
А това очевидно не ги превъзпитава. По същия начин е напълно нелогично серийни телефонни измамници да могат всеки път, когато бъдат заловени, че са ужилили с хиляди левове някоя пенсионерка, да могат да си признаят и да сключат споразумение.
За подобен вид мерки, както стана ясно, дори не се налага да се променят закони, достатъчно е обвинението да затегне възможностите за такова измъкване от по-тежка присъда.
Ясно е, че не може да се отиде и в другата крайност - всеки дребен обирджия или
измамник да
бъде затворен
задълго
зад решетките, но ако се потърси баланс и се наблегне повече на задължителен общественополезен труд и други дейности, които да превъзпитат извършителите, може би ефектът в дългосрочен план би бил наистина впечатляващ.
Няма как и да не се припомни
добре познатата
теория на
счупените
прозорци,
тръгнала от 80-те години на ХХ век в Ню Йорк, според която противодействието и разкриването на дребните престъпления спира по-сериозните.
Може би ако всички експерти, които са се вторачили прекалено само в борбата с организираната престъпност, обмислят по-сериозно и мерките с битовата - много скоро ще има и добър резултат.
А успеят ли управляващите да ни накарат
да се чувстваме наистина
сигурни за децата
и родителите си,
то това няма как да не се отрази и на докладите в Брюксел. Факт е, че Европейската комисия очаква сериозен напредък най-вече по тежката престъпност и корупцията по високите етажи на властта, но ако управляващите се справят с дребната битова престъпност, която най-много тормози хората, то със сигурност това ще е стъпка напред към отпадането на омразния механизъм за наблюдение над правосъдието ни, наложен от Европа.
По-важното обаче е, че това ще е много сериозна крачка към връщането на отдавна загубеното усещане за справедливост в България.
Източник: 24chasa
Топ Новини