"Алфа рисърч": 11 на сто е разликата между ГЕРБ и БСП, ДПС губи проценти

Спад на доверието в правителството, премиера Бойко Борисов и в повечето от членовете на кабинета. Това регистрира новото национално представително изследване на "Алфа рисърч". То е проведено между 18 и 25 февруари т. г. сред 1723 пълнолетни българи. Най-одобряваните министри са Лиляна Павлова, Томислав Дончев и Ивайло Калфин. В дъното на класацията са Божидар Лукарски, Владислав Горанов и Румяна Бъчварова. Здравният министър Петър Москов, който е най-коментираният член на кабинета, "се радва" на много полюсни оценки - сравнително високо одобрение за работата му от 17%. В същото време обаче всеки четвърти българин не харесва това, което прави Москов.  Разликата между ГЕРБ и БСП се запазва над 10%, а ДПС покрай сътресенията около напускането на Местан и сие и новата партия губи електорална подкрепа.

Доверието в кабинета и премиера пада

Фокусирането на общественото внимание върху корупцията, липсата на видим напредък в чувствителни за обществото сфери и появилите се пукнатини в управляващата коалиция връщат доверието към правителството до стойности  от преди половин година. Положителните оценки за дейността му спадат от 24% в края на 2015г. до 20% в началото на март 2016 г. Лек ръст бележи и критичността към работата на кабинета – от 42% до 46%.

Доскоро консолидирани в подкрепата си за кабинета, към момента симпатизантите на партиите от управляващото мнозинство са значително по-разколебани. Най-устойчиви в доверието си остават привържениците на ГЕРБ (43% положителни, 40% неутрални и 17% отрицателни оценки). Сред избирателите на Реформаторския блок то спада до 30% одобрение (срещу 26% неодобрение и 44% неутрално отношение), а сред тези на ПФ и АБВ критичните оценки достигат до 60%, при доверие не надхвърлящо 15%. 

Острата политическа конфронтация по редица теми, персоналните атаки и смените на министри се отразяват и в личния рейтинг на премиера и членовете на кабинета.

Одобрението за Бойко Борисов спада от 38% до 33%, а неодобрението нараства от 30% до 35%.

Кои са най-одобряваните министри

Подобна е тенденцията в оценката за работата на министрите, мнозинството от които са с отрицателен индекс за дейността си. Традиционно в челото на класацията за най-добре справящи с работата си са регионалният министър Лиляна Павлова (32,6% успешно срещу 7,6% неуспешно), министърът по еврофондовете Томислав Дончев (19,4 успешно, срещу 3,5% неуспешно) и социалният министър Ивайло Калфин (23,8% успешно срещу 8,4% неуспешно).

С аналогично равнище на положителни оценки е и здравният министър Петър Москов (17,1%), но вотът на недоверие и персоналните атаки срещу него генерират ръст в критиката към дейността му (24,5%). За разлика от професионалното съсловие, което остро се противопостави на предлаганите от здравното министерство реформи, гражданите одобряват повечето от публично обсъжданите предложения за промени, и най-вече по-строгия контрол от Здравната каса и пациентите, за да се ограничи един от най-острите проблеми – хроничното източване на касата и недостигът на средства за лечение.

Както и в предишни месеци, най-отчетлива е обществената критика към секторите, свързани с икономика, финанси, правосъдие и вътрешен ред. Липсата на видимо подобрение в традиционни икономически отрасли, придружено с увеличаване на данъчната тежест, увеличава неодобрението към  министрите на икономиката БожидарЛукарски, на финансите Владислав Горанов, на енергетиката Теменужка Петкова, на туризма Николина Ангелкова. Блокирането на реформата в МВР и съдебната система, поставя министрите на вътрешните работи Румъня Бъчварова и на правосъдието Екатерина Захариева сред най-критикуваните членове на кабинета.

Министрите, които се оценяват като най-неуспешни, са Румяна Бъчварова, Владислав Горанов и дъното е за Божидар Лукарски, сочат данните. Вицепремиерът Меглена Кунева, която вече е и министър на образованието, се класира в долната част от класацията на министрите. 14 на сто определят дейността ѝ като неуспешна, а за успешна я смятат - едва 6,3%.  

Периодично възобновяваните  дебати по нетърпящи отлагане, но   все неслучващи се реформи в редица сектори, са формирали у мнозинството от  българските граждани (71%) убеждението, че вече не е възможно поддържане на икономическа и политическа стабилност без провеждането на дълбоки реформи. Тази позиция доминира сред представителите на всички социално-демографски групи, включително привържениците на ГЕРБ и правителството.

Парламентът, прокуратура и съд се сриват до под границата от 10%

Политическите процеси през последните месеци и продължаващата липса на дългосрочни обществени ориентири, оказват влияние върху доверието към институциите, повечето от които губят от и без друго крехката си обществена подкрепа.

Президентът Росен Плевнелиев губи 3 пункта, но в началото на март продължава да се ползва с едни от най-високите нива на одобрение сред институциите - 25% срещу 37% неодобрение.

Положителните оценки за дейността на парламента спадат под критичната граница от 10 на сто – 9%, срещу 55% отрицателни. За разлика от правителството, Народното събрание не получава подкрепа дори от привържениците на партиите от управляващото мнозинство.

Сред силовите органи – армия, полиция, МВР – армията остава един от малкото с положителен баланс. 28% от българските граждани имат положително отношение към нея, срещу 24% отрицателно и 48% - неутрално. Одобрението за МВР и полиция е в границите на 18%, срещу 43% - 49% неодобрение.

Критично ниско продължава да е доверието в институциите на съдебната власт:прокуратура – 6%, срещу 65% недоверие; съд – 8% срещу 63% недоверие. Главният прокурор Сотир Цацаров запазва 11 на сто одобрение, но отрицателните оценки нарастват до 49%.

За първи път след тоталния срив на доверието към БНБ в резултат от аферата КТБ, положителните оценки за националната банка бележат лек ръст, но все още остават два пъти по-ниски от отрицателните (16% срещу 32%).

Еврокомисарят Кристалина Георгиева е сред малкото, които успяват да запазят положителен личен рейтинг (43% одобрение срещу 21% неодобрение), въпреки страничните удари по нея от  страна на фигурите, ангажирани с номинацията на Ирина Бокова за Генерален секретар на ООН.

Доверие в политически лидери и електорални нагласи

Бойко Борисов, Кристалина Георгиева и трима членове на кабината – Лиляна Павлова, Томислав Дончев и Ивайло Калфин са политиците с най-високо одобрение – както като цяло, така и в рамките на управляващото мнозинство. Поредица от напрежения обаче в управляващата коалиция след оставките на бившия правосъден министър Христо Иванов, на образователния Тодор Танев и появилите се неясноти за бъдещото на  кабинета, водят до спад в персоналната подкрепа за всички  лидери на участващите в правителството партии: Борисов с 5% - от 38% на 33%; Кунева – с 3% - от 15.5% на 12.5%, Лукарски – от 8,5% на 6,3%, Ненчев – от 8,1% на 7%, коментират от "Алфа рисърч". 

Тенденция на спад е налице, макар и по-слабо изразена, както при излезлия в опозиция Радан Кънев (от 11,8% на 10,6%%), така и при лидерите на подкрепящите кабинета партии – Георги Първанов (от 23,2% на 20,3%), Валери Симеонов (12,3%), Красимир Каракачанов (17,5%). Лидерът на БСП Михаил Миков запазва позицията си почти без промяна – 14%. Друга фигура, идваща от левите среди, Татяна Дончева, събира високо лично одобрение (21,1%), далеч надхвърлящо електоралния потенциал на нейната партия "Движение 21", обобщават от социологическата агенция.

На дъното на класацията на общественото доверие са Волен Сидеров, Ахмед Доган (по 4,5%) и Лютви Местан – 2,8%. 

ГЕРБ:БСП-21,3% към 10,4%. ДПС губи проценти

Електоралната картина остава в обичайните за последните месеци стойности. ГЕРБ губи 3% спрямо ноември, но запазва първо място (21,3%). С 10.4% БСП поддържа двойната дистанция от него. Интересна е ситуацията при ДПС, което макар и обичайно да стои по-ниско в проучванията, отколкото в реалния вот, дори и на тази база, отбелязва спад от 6,8% на 4,9%. Отливът съответства на разколебаността на традиционния му електорат след появилите се съобщения за забрана на Ахмед Доган и Делян Пеевски да влизат в Турция, както и трусовете около създаването на новата партия на Лютви Местан.

Реформаторският блок също бележи лек отлив (до 5,9%), но като цяло запазва  устойчивост, въпреки излизането на ДСБ в опозиция. При едни хипотетични избори Патриотичният фронт и АБВ биха запазили сегашното си представителство. "Атака" е на ръба, както и "Движение 21" на Татяна Дончева.

Нагласите, които настоящото проучване регистрира, са вероятно последните в относително „спокойните  води” преди позиционирането на политическите играчи за президентските избори. Активността на премиера и правителството по спирането на обществените поръчки са първи сигнали за противодействие на нарасналата критичност на обществените нагласи. Същевременно, напреженията в обществото, както и неяснотите от потенциален ръст на евроскептицизма, правят обществената среда динамична и я превръщат в благоприятна почва за тестването на различни политически проекти. В това отношение президентските избори няма да бъдат просто препотвърждаване силата на определена партия, както беше през 2011г., а сблъсък на заявки за един следващ политически цикъл, който няма предизвестен победител, прогнозират от "Алфа рисърч".

Поне към момента, нито един от лидерите с амбициите да бъдат политически представители на турците в България не печели категорична подкрепа сред тях. Същевременно, актуалният около местните избори и излязъл отново на сцената след отстраняването на Местан,  въпрос – възможно ли е пряко или непряко ДПС да влезе в една нова правителствена формула – среща сериозно обществено неодобрение. 35% са на мнение, че нищо не се е променило в тази партия, 19% я виждат като по-приемлива за коалиране,  но 43% смятат, че от случилото се ДПС изглежда още по-ненадежден партньор.