Как вицът за компютрите и компотите се оказа болезнена реалност

"Не ги е срам, ще добиват газ до Силистра, баш до Дунава", ми казва днес позната. Докато успея да я поправя, че става дума не за "Силистра", а за "Силистар", тревогата й става още по-голяма: "Ужас, значи ще разсипят хубавия плаж, ей не остана нищо от българската природа". Обяснявам чинно, че става дума за блок "Силистар", намиращ се в континенталния шелф на България в Черно море. Бързо поправям грешката си и превеждам: Находище под дъното на морето, на 50-ина километра от брега. После с помощта на подръчни средства "чертая" как в зависимост от дължината на бреговата ни ивица и най-източната й точка се образува изключителната икономиеска зона на страната ни в Черно море. Тази, в която можем да ползваме и подземните богатства. Тук обаче ме прекъсват с ново възклицание: "Все тая, много добре съм запозната как се добива шистов газ, ще ни изтровят!". Обяснявам разликата между добива на шистов газ и природен газ от находище под земята. Добавям и, че не от вчера газ се добива в морето недалеч от Варна. Информацията ми, че тръбите от това газово находище излизат недалеч от плажа на Фичоза, искрено изненада опонентката ми и тя видимо, само видимо, спря с черногледите си еко "доводи".

Не мислех, че има нужда от такива обяснения, защото публикациите за газовите находища на България в Черно море сигурно са хиляди. Да не говорим за шистовия газ и различните методи за добив. Оказва се, обаче, че моята позната не е единствената зле осведомена - можех да го отдам на младостта й, образованието й, професията... Час по-късно срещнах десетки подобни коментари във Фейсбук: "Язък за плажа". Някои от авторите им познавам - сериозни мъже с инженерно и дори морско образование. Логично, в една 30-секундна телевизионна новина (за това, че вчера е подписан договорът между държавата и Шел за проучване на залежите на нефт и газ в блок "1-14 Силистар") няма как да бъдат представени всички подробности и предисторията. Но да се доверяваш на недочутото също е някак несериозно, не мислите ли? Още повече в ерата на Google.

Затова да припомним. Блок "Силистар" е предполагаемо газово находище под дъното на Черно море. Носи името на едноимения плаж, или по-скоро на защитената местност в Странджа, завършваща с плажа, но се намира на над 50 км навътре в морето и на над 2000 метра дълбочина.

България ще търси залежи от нефт и природен газ в общо три блока в Черно море - "Хан Аспарух", "Силистар" и "Терес".
Очакванията са най-големи залежи да бъдат открити в блок "Хан Аспарух". В съседство - в румънски води, вече бяха откриха сериозни количества нефт и природен газ - между 42 и 84 милиарда кубически метра. Достатъчни за цялото върешно потребление на Румъния за следващите 10-15 години.

Блок "Хан Аспарух" се намира на 80 км от брега на Варна. Преди две години Румъния имаше претенции към тази територия от Черно море заради неуредената ни морска граница със северната ни съседка. Повод за претенциите на съседите стана рушащата се естакада до фара на Шабла, която досега се явяваше най-източната точка на българския бряг. Разрушаването й заплашва да намали изключителната икономическа зона на България в Черно море. Причините за исканията на Румъния също са прозрачни: очакванията за големи залежи на черно злато и синьо гориво. Или прогнозите за между 100 и 500 милиарда кубически метра природен газ.

В момента в България годишно се потребяват около 3 милиарда кубически метра синьо гориво. Тоест дори при най-песимистичния сценарий от 100 кум. метра в блок "Хан Аспарух", той ще ни стигне поне 30 години напред и независимост от руските доставки.
Сондажите в този блок са поверени на компанията "Тотал Е&П България" в консорциум с OMV и Repsol. Те трябва да започнат в периода февруари-май 2016г. на около 86 км. от българския бряг. Въпреки че договорът беше подписан в началото на миналата година стартът беше отложен заради ниските цени на петрола.

Блокът "Силистар" се намира в континенталния шелф на Южното ни Черноморие (най-северната точка на находището се намира между Бяла и Несебър, южният край преминава над Резово – границата ни с Турция, а в северозападната си част акваторията за изследване се намира на километри южно от нос Емине) и е с площ 6893 кв. км. - приблизително с големината на Софийска област. Той е по-малък е от "Хан Аспарух", но очакванията са там да бъдат открити големи количества нефт. Същото важи и за блок "Терес". Той също се намира по Южното ни Черноморие в дълбоководната част на Черно море. Засега обаче за него конкурсите за избор на фирма, която да направи проучване завършиха без успех.

На практика в дълбоката част на Черно море през годините са направени едва 7 сондажа (при няколкостотин, например, в Мексиканския залив). Те са установили наличието на залежи, които обаче остават непроучени. Първият сондаж откри находището „Галата”. То задоволяваше 15% от нуждите на България, но вече е изчерпано. Покрай него бяха направени още изследвания и бяха установени 2-3 по-малки находища – Калиакра, Каварна, Галата изток. Те продължават да се експлоатират и задоволяват в момента 10% от нуждите на страната. В същото време местният добив понижава средната цена на газа за потребителите с около 8 до 10%.