Изборът на Румяна Бъчварова за министър на вътрешните работи предизвика серия от пикантни страсти. Фактът, че новият шеф на органите на реда носи пола, силно притесни мнозина. Всъщност, иронични вопли по темата се чуха само от страна на силния пол. Защо ли всяко подобно изказване ми напомня за онези "мачовци" на пътя, които се чувстват длъжни да форсират возилото си, когато видят, че изпреварващата ги кола е карана от жена? Толкова по темата за половата дискриминация.

Още по-интересна беше позицията на "професионалните анализатори": Бъчварова не знаела езика на полицаите. Не познавала спецификата на работата им, един вид. Няма да се впускам в обяснения за това какви точно са задълженията и отговорностите на един министър. Пък бил той и на МВР.

Ще кажа обаче за езика: Като журналист всеки ден ми се налага да пиша или редактирам по няколко статии за джебчийски кражби, за нагли телефонни измами, за нелепи обири и абсурдни убийства. Затова ми е 100 пъти по-важно Бъчварова да разбира езика на жертвите. На тези, които се страхуват да заспят в самотните си нощи в някое забравено от бога село. На другите, които остават без заплатата или пенсията си след едно пътуване в градския транспорт. На родителите, чийто живот свършва след като детето им е било убито заради 50-те лева в джоба му.

Ако Бъчварова разбира езика на страха и болката, тя е точният човек за поста. Пък дори и  подобно твърдение да е само плод на женска интуиция.