Не знам до колко ще подейства добре идеята на реформаторите за комисия, следяща казуса с КФН, пенсионни фондове и съпътстващия ги скандал.

На първо четене вече има такъв постоянен орган – бюджетната, ръководена от лицето на ГЕРБ в парламентарните битки – Менда Стоянова. Самата тя част от преговорния екип за сформиране на настоящото правителство, автор на голяма част от икономическата програма на първата по големина партия. Добре помним, че тя не отстъпваше кой знае колко при диалога с РБ, въпреки че на моменти вторите поставяха прекомерни на изборния си резултат условия.

Някак ми намирисва на лична вендета срещу неудобен партньор. Нещо като приятелски огън в гръб, по най-неподходящото време, на най-неподходящото място. И то точно когато управляващото мнозинство следва да брани идеята на своя кабинет за взимане на нов и не толкова малък заем. Време е за експертиза, аргументи и отборна игра. Не се ли получи това разбитите позитански авари получават подарък какъвто не са и сънували, в духа на старата римска сентенция – "Разделяй и владей".

Често сме подозирали определени партии и политици от старата десница в сенчести договорки със задкулисието и левицата. Днес ще споменем мимоходом старите си съмнения с леко намигване и усмивка. Леко странна ми е координираната с проваления премиер Орешарски атака – та той се бе скрил вдън горите тилилейски и излезе точно на секундата щом се надигна мътната вълна на лъжата и популизма.

Склонен съм да вярвам, че реформаторите няма да застрашат финансовата стабилност и фискалната политика на правителството. Просто иде реч за обвързаност на част от тях с едната воюваща страна по казуса "КФН". Дано нещата останат дотук – в рамките на няколко непремерени изказвания и фойерверки по сутрешните блокове.