"За да има мир, БКП в Сибир!" – това бе един от основните лозунги на прохождащата ни преди 25 години демокрация

В последствие този войнствен (безспорно) призив бе използван от левите интелектуалци да дъвчат локуми що аджеба ни се е провалил преходът от тоталитаризъм към пазарно стопанство.

Има някакъв резон в думите им. Преди 25 години не трябваше да се ограничаваме само до интересни хрумки в предизборната борба, карти с черепи и тем подобни. Виновниците за 50 годишния геноцид и национално предателство се измъкнаха сухи и изкараха старините в лукс и охолство. Късата памет за пореден път прецака всичко. Забравихме за десетките хиляди избити без съд и присъда от сатрапите след девети септември. Великодушно им простихме.

Не казвам, че в края на раздирания от войни век бе нужно да проливаме кръв, ни най-малко. Но че определени главорези, поставили България в унизителна колониална зависимост, заслужаваха справедливо наказание е вън от всякакво съмнение. Може би ако това се бе получило (даже не говорим за разстрели като в Румъния или войни – Югославия) днес щяхме да имаме нормална политическа система със стабилно и предсказуемо ляво, което е стъпило на здрави позиции, подобно на примерите от Европа.

Какво се случи вчера? Лица от най-висшите ешелони на социалистическата партия се драха до пресипване срещу нашите евроатлантически партньори. Крачеха рамо до рамо с крайни комунисти развели руски знамена под съпровода на съветския химн. Ех, че липсваше Станишев в пасианса?

Чудя се как ли Шулц и другите брюкселски приятели на "позитанци" гледат на техните мероприятия? Ако зависеше от мен бих изключил БСП от семейството на левите партии само заради вчерашната простотия. Или поне да им зададат ребром въпроса: "С нас или против нас?"

Стара химера е, че можем да се превърнем в Швейцария на Балканите. Язък, че и в 21-и век има наивници дето се връзват. Още по-жалко е, че уж реформираната партия показа, че обича Москва повече от Европа. И сама се запрати в Сибир. Без никой да е искал от нея това.