Кой ли не се изприказва вчера за навършващите се днес сто дни от клетвата на кабинета „Борисов-2“. Ще призная, че първоначално мислих и аз да се разпростра по темата. Но след тоновете глупости на известни и не толкова коментатори си мисля, че правителството заслужава просто три хубави думи и три препоръки. Нищо повече.

На първо място бе успех самото сформиране на министерския съвет. Нямаше нищо по-лесно за Борисов да хвърли мандата, след което едни нови предсрочни избори биха му дали в ръцете далеч по-концентрирана и еднолична власт. Като далечен спомен днес изглеждат всички провокации на потенциални (тогава) коалиционни партньори. То не бяха декларации, клишета, солови изяви по сутрешните блокове. В името на държавата премиерът издържа и даде стабилност на страната с оглед идващата зима и тежките проблеми, завещани от проваленото управление на БСП и ДПС – издънен бюджет, замразени доходи, неизпълнени приходи, аферата „КТБ“.

Второ – премиерът е далеч по-обран в публичните си изяви. Не допуска да постави лицето на основния стожер на властта на обстрел. Така както, по негови думи, горделивостта преди две години и заслуженото чувство за свършена работа попречиха на ГЕРБ да види ходовете в тъмното на олигарсите, дърпащи конците на политическото задкулисие. Сега поведението е блестящо, за което трябва да поздравим неговите (този път) очевидно доста добри съветници.

Трето – другите участници в правителството заровиха томахавките на дребните интрижки, започнаха да работят, назоваха драмите в поверените им ресори с истинските им имена. Типичен пример за това е министърът Москов, който за разлика от политика Москов израсна в публичното си говорене с години само за три месеца. Най-малкото дава алюзията за смелост и желание за разчистване на авгиевите обори. Нищо общо с ветропоказателната политика на Старата десница през годините.

Трите ми препоръки към правителството на Бойко Борисов са много простички: честност, скромност, работа. Продължат ли по този път ще анализираме спокойно не само стоте, а хилядата, че и повече дни на настоящото управление.

Нека пийнат по едно за свършеното днес. Защото реалността утре е отново сложна и трудна, но някак вече по-привлекателна.