Докато у нас опозицията пробва с мейли и болнични да саботира заседанията на най-важната комисия в Народното събрание, извън пределите на Родината политически лидери демонстрираха нагледно как се случват нещата на запад от Калотина. Няма да е пресилено ако заявим, че в един ден видяхме (по-рядко срещаното) добро лице на нашите избраници. Естествено, по време на дебатите в бюджетната седянка се натъкнахме и на обичайната криворазбрана и уродлива партийна партизанщина, в ущърб на държавните интереси.

Но нека оставим простотията на съвестта на тези, които я твориха цял следобед. Сещате се кои са те. Този път номерата на БСП надминаха най-смелите ми фантазии. Депутатът им Търновалийски не могъл да присъства, но гласувал със статус във Фейсбук, прикачена снимка и споделена песен. Абе циркови номера от висшия пилотаж на позитанската трупа. Като никога не бе замесен обичайният фокусник със зайчетата в ръкава – дето веднъж вади сметки за ток, втори път – „Костинброд“, трети път турскочервена коалиция, начело с хамелеона на Прехода – Орешарски.

Досетихте се кой е той? Този, който предложи Кой - онзи път за онова място. Същият веднъж реши да спре злостната пропаганда по адрес на новия кабинет. Че и стисна ръката на неговия лидер. Да си призная честно не съм вярвал, че ще ми се наложи да похваля Сергей Дмитриевич. Но срещата му с премиера Борисов дойде, за да покаже, че нашите политици (предимно като са в Брюксел) понякога се държат на висотата на своите предшественици. Защото дори в историята на БСП има мъже и добри патриоти. За първи път в последните пет години Станишев доказа, че не е чак толкова свършен за голямата политика.

Не вярвам, че партията му ще се върне пак на власт в идните петилетки, но може да опита реформа вътре в себе си. А после – знае ли човек? Може младите политици от левия спектър да вземат доброто от вече дискредитираните си старейшини. Колкото и трудно откриваемо да е то.