Не отричам заслугите на определена група за свалянето на турскочервената коалиция. Въпросната неформална структура бе в основата на близо едногодишните протести срещу изгубилото бързо всякаква легитимност правителство на БСП и ДПС. Но все пак в най-масовите демонстрации срещу Орешарски участваха десетки хиляди. Те не могат да бъдат окачествени с няколко десетки активисти.

Разбирам гневната им реакция за изнесените от председателя на Вътрешната комисия данни. Сигурно и аз щях да си помисля същото. И то след като информацията идва от подобно високо място. Някакси е нормално да повярваш на (черно на бяло) един от най-информираните хора в държавата.

Не се сърдя на „Протестна мрежа“. Само дето не мисля, че разгорялата се дискусия е от полза за някой измежду здравомислещите хора в държава. Напротив – от дефекта ефект ще извлекат единствено сенките от задкулисието и тези, които чакат, взирайки в реката да видят труповете на враговете си в нея.

Може би и генерал Атанасов трябваше да се консултира с прокуратура и служби преди да направи това гръмко изказване. Дори и да е имал добри намерения, те малко или много се дискредитираха.

Нека тази червива история е обеца на ухото за всички. Защото не можеш да бориш сенки със сенчести методи и аргументи. Протестиращите бяха силни, застанали с лицето си пред камери, обективи и общество. Участието им в политически дебати с политици не е в тяхна полза.

Вярвам, че има други начини да се каже истината за заверата на БСП и ДПС през 2013-та година. Бялата книга на кабинета „Олигарски“ ще се пише тепърва. От нея ще научим дали Прехода приключва. Или продължаваме с агонията, завещана ни от комунистите преди 25 години.