Доста отдавна Станишев не беше давал интервю по някоя от националните медии. Скри се в Брюксел беглецът му неден и дума не обели след поредния си изборен разгром на евровота през май. Не че ми липсваше особено. Колкото по-малко лъжа и демагогия в публичното говорене, толкова по-добре.

Изневиделица фалиралият политик реши да наруши неделното спокойствие в мразовития почивен ден. Пак присви лукави очички изпод запотените очилца и зареди обичайната артилерия: „В Европа ние колим и бесим, много сме велики, нищо че ни отупват праха където ни хванат“.

Коалицията с ДПС пък бе обяснена по неповторим начин. Тя трябвало да пресича пътя пред Борисов към втори мандат. Съгласен съм с екслидера на столетницата. Гнусното му съглашателство с агите наистина върна България минимум две години назад. Той безспорно извърши точна задкулисна операция, която историята ще съди. Впрочем, обществото май вече се произнесе – сценаристите на мероприятието са в две европейски столици започващи с „Б“. Единият днес се показа, но утре отново ще се скрие. И така до поредния разгром през есента.

Аз съм десен човек, но наистина ми липсва силна левица. Така както във футболните първенства трябва да има достойна конкуренция. По същия начин е в политиката – ти ставаш все по-добър имаш ли солиден опонент. Ако той е жалък брашнян чувал нямаш стимул да изискваш от себе си. Което и ти докарва проблеми.

Твърде вероятно е изведеният току-що аргумент да се окаже един от основните фактори за проблемите в края на кабинета „Борисов-1“. В доста дълъг период от управлението си той бе самостоятелен бегач, нямаше с кой да си сверява часовника. Сега гражданското общество гледа всичко под лупа и ролята на политически коректив ще изпълнява то. Функция присъща на обикновения българин, но не съвсем. Във всяка нормална държава има адекватно представителство на всички идеологически полюси.

У нас БСП е в агония. Защото може би трябваше да умрат преди 25 години. За да възкръсне от пепелта една нормална левица. Уви, шансът беше безвъзвратно пропилян.