От 1989 г. насам сме свикнали да надушваме нещо гнило в българския парламент. Повечето пъти критиките са напълно резонни. Всяка седмица нашите законотворци творяха скандал след скандал, породен от пусто желание да лапаме – познато по нашите ориенталски ширини от векове наред. Именно и по тая причина докарахме кораба на реформираната ни държавност до под кривата круша. Всичко това с огромното съдействие и неизменно присъствие на БСП и ДПС – символизирали парламентарното нищоговорене и далавераджийство.

Само че ножът опря до кокала. И време за губене няма. Трябва да се работи, дълбае и труди и когато почиваш – пак да бачкаш. За да настигнем поне изпреварилата ни с две обиколки Румъния е необходимо бързо и ясно да си дадем сметка за проблемите и драмите в обществото. Назовавайки болестта по най-бързия начин е редно да осигурим и лекарството. Дали ще действаме като колегите в Букурещ, напълнили затворите с корумпирани магистрати и политици? Или ще опитаме с по-меки методи да постигнем желания резултат? Всичко това е въпрос на трактовка и идеология. Аз, да речем, съм привърженик на Крумовите закони, но едно е да пишеш в медиите, друго да управляваш държава, трето и четвърто да си адекватен в това, което правиш.

Именно тази адекватност напоследък ме кара да почувствам една идея оптимизъм след началото на Новата година. Не знам дали скоро ще станат видими резултатите от работата на новата власт. Ще съумеят ли докрай да удържат натиска на мафия, олигарси и пазители на четвъртвековното ограбване на страната? Предстои да разберем всичко това. Към момента има податки в позитивна посока. Положителното предчувствие в мен идва от няколко много простички нещица. Макар че знаем добре: дяволът се крие в наглед елементарните детайли.

Щом ДПС и Местан беснеят по адрес на реформаторите, значи явно са ги настъпили по най-големите мазоли. Очевидно в корпорацията не са доволни от пресъхналите кранчета и започват да инспирират скандал след скандал по добре познатия задкулисен начин. Та сега ще генерират компромати и активни мероприятия ежедневно поне до лятото. После идва есента – ядат големите шамари на местните избори и продължаваме напред.

Бъдещето е ясно, но не и непроменимо. Покажем ли, че ни писна от номерата на Агата и еничарския корпус, може и да свият перките. Или както гласи старото футболно правило – всеки играе дотолкова доколкото му позволи противникът.