Няма как да не ти се откъсне сърцето като гледаш сълзите в очите на хорицата останали без имоти и покъщнина след поредните наводнения. И после – само 325 лева. За кое по-напред? Той като си е купил нова печка, държавната дотация само това не може да покрие. „Да сте си направили застраховки!“ – ще кажат други. Да, но как скромният земеделец да отдели от залъка си за този считан от него лукс?

Не се лъжете – пострадалите са именно най-отрудените и честни жители на българското село. Последните мохикани, за които песни пееха Йовков и Елин Пелин. Те нямат общо с ония милиардери зърнарите, чиито проблем е дали да си купят тази година нов самолет или още един хеликоптер. За тяхната каста драма с дъждовете няма. Подсигурили са се солидно и им дреме на шапката дали ще вали сняг, дъжд или градушка. Камъните са в градината на тези, които останаха да поддържат мъждукащия пламък на живота в малките населени места.

Защото е много лесно всички те да дойдат в София. Нали все се оплакваме, че столицата и големите ни градове са претъпкани? Е, с какво стимулираме тези хора да се развиват и творят по родните си места? Разбира се, категорично не говорим за малоумното крепостничество на социализма. Правило номер 1 и основна ценност на демокрацията е правото да се придвижваш свободно в рамките както на твоята държава, така и що се отнася до пределите на голямото европейско семейство.

Не държавата, а всички ние сме виновни за бедствията и случващото се в пострадалите райони на страната. По простата причина, че държавата сме всички ние. Колко от нас алармираха или сигнализираха за безконтролната сеч и безотговорно замърсяване на гори и реки? Изпълнихме ли гражданския си дълг? Запитахме ли се какво сме дали на Родината, че да искаме тя да ни дава?

Не и пак не! Псуваме пред телевизора политиците, селяните и всички, които си блъскат главата в момента само и само да не сме ние. За нас не е важно да ни е добре, а на Вуте да му е зле. Така е вкоренено в пустий ни мироглед и светоусещане. Да си кажем честно – отрудените хорица ще се справят дори и с 300-та лева. А ние ще се преборим ли с бедствието в душите ни. Проблемът е точно там, а не в загубената реколта Земята пак ще даде, но акъл допълнително няма кой да ни налее.

Като никога политици и „селяни“ са две крачки пред милионите горделивци от големите градове. Тъжно, но самата истина.