Много пъти тук съм писал, че е крайно време да се занимаваме с наистина важните неща в държавата. Пристрастен съм към изучаването на миналото, но то няма да ни донесе по-високи доходи и условия за достойно пенсиониране, когато дойде време за това. Няма да оправи дупките по пътищата, нито ще изгради втора завършена магистрала.

Мястото на историята е в университетите - там, където властва академизмът. Далеч от парещите проблеми на деня парещите драми от миналото ще намерят своето решение и епилог. Вярно, че е твърде рано за науката да даде категорично си становище по отношение едно от най-срамните престъпления на тоталитарния режим. Но също така е меродавна тезата, че, когато минавахме от комунизъм в демокрация, заровените глави не помогнаха по никакъв начин.

Сигурно в другите държави политиците ще умеят дори от кратката дистанция да направят разумен прочит на събитията. Уви, в нашия законодателен храм видяхме как наследниците на палачите безсрамно атакуваха също толкова безсрамните наследници на предателите. На ония, които за няколко сребърника от Държавна сигурност се подиграваха с болката и травмата на своите братя и сестри.

Като слушах вчерашния дебат в Народното събрание рязко ми се прииска да взема горещ душ. За да се изчистя от мръсотията, която почувствах при свалянето на маските. Тези, дето се целуваха на Орлов мост, сега са първи врагове. А всъщност и двете групи принадлежат на една и съща клика – гадният апарат за репресия и донос на Българската комунистическа партия.

Чак се чудя на десницата. Оставете ги да се калят и мърсят. Няма какво да се включвате в грозния акт на нечисти и мръсни съвести. Особено когато гледаме синовете и дъщерите на отвратителните. Които са по-лоши от отците си, даже като четат спуснатото им отгоре листче.

Кукли на конци без своя физиономия и име. Тях историята ще зачеркне, да я оставим на мира и спокойствие. Там, където й е мястото. А то не е в българския парламент, когато говорим за най-бедната държава в Европа.

Ваденето на скелети и плашила е изключително порочна практика, на която смело и решително трябва да дадем отпор. Иначе отиваме към популярната максима, че докато умните се наумуват, лудите ще се налудуват. Толкова за Възродителния процес и изродените политици, които говорят за него четвърт век след края му.