От време на време е необходимо да обрисуваш актуалната ситуация в милата Родина с някое и друго клише. Всъщност, умните фрази са се превърнали в дотегнали заклинания, изречени от плоски люде, облечени по ирония на съдбата с власт или възможности. Словото е, за да държи нащрек всеки самозабравил се ръководител, пропуснал, че историята, тази стара куртизанка, лесно низвергва довчерашните си фаворити.

Конкретно у нас пътят между Осанна и Разпни го е толкова къс, че докато сме мигнали и държавният кораб вече променил неочаквано рязко своя курс. Своего рода политическа народопсихология, на която ни научиха не постулатите на Иван Хаджийски, а по-скоро горчивите спомени от безумния Преход – хиляди отвратени се дръпнаха от активна обществена дейност, а след тях останаха предимно отвратителните.

Сякаш претворихме на практика прочутата максима за колата, движеща се с над сто километра в час. Тя трудно прави резки завои. Тоест, ако вървиш добре, по-скоро поддържаш курса. Резките смени са подходящи за далеч по-ниска скорост. Наясно съм, обаче, че всяко правило си има изключение. То се крие в част от публичния дебат в последните две години. От една страна искаме да действаме стремглаво напред, а от друга се лутаме като подплашени пилци, все едно сме болни от кокоша слепота в напреднала фаза.

Като хвърлиш бегъл поглед в социалните мрежи ще си помислиш, че Живков си отишъл едва вчера и сега тъкмо предстои да правим цивилизационния си избор. Едните наблягат на американската мощ, а други ронят сълзи по отишлата в небитието съветска империя. С горест и тъга се припомнят мащабите на необятните сибирски простори, богати на природни ресурси и богатства. Не по-слаби са аргументите, с които ни засипват феновете на Чичо Сам. За някои от тях Фукуяма е прав - краят на историята е настъпил, а Вашингтон ще е новият Рим поне за 1000 години напред.

За щастие и двете групировки са кресливи единствено зад маската на анонимността. Българинът е известен с това, че когато опре нож у кокал, има навик да взима адекватни решения, базирани не толкова на рутина и акъл, колкото на някакъв феноменален инстинкт за самосъхранение, достоен за изследване от школите, занимаващи се генетика и изучаване на човешкия произход.

Ясно е, че българинът няма да се бие в Украйна. Та през Априлското въстание вдигнахме едва 5-6 града срещу Османската империя във време, в което нашият етнос е преобладаващ във всички познати области на Балканския полуостров. Сега ли ще ходим да гърмим по руснаците? Интересно е друго – докога органите ще мълчат за абсурдната пропаганда на заинтересовани от попълване на тлъстите си банкови сметки люде?

Защото, наистина, когато разумът спи, се раждат чудовища!