Следя мониторинговите доклади на Брюксел от първите им издания преди десетина години. Ще се съглася с тезата, че наистина по-смекчен от този не сме виждали. Тонът е умерен, препоръките са добронамерени, отчита се напредък.
Съзнавам, че вероятно новото правителство се ползва с доверието на Брюксел и твърде вероятно това е оказало влияние върху леките критики на Еврокомисията. Те нямат нищо общо с унищожителния огън, който се носеше от столицата на ЕС в посока правителствата на Станишев и БСП. Помним, че ни спираха стотици милиони по програмите, по простата причина, че фондовете се превърнаха в мандра за разграбване от кръгове приближени на турскочервената коалиция.
Да речем сме преодолели огромна част от елементите по механизма за сътрудничество и напредък. Какво остава? Разбира се – съдебната система. За огромно учудване, познавайки нравите на Прехода, оказва се, че политиците са взели изпита, а магистратите – на този етап съвсем не. Вярно, че се отчита желание за работа, но още в съвсем, ама съвсем начална фаза. Има много вода да изтече и много реформи за да сме сигурни, че наистина сме изпълни предписанията на нашите европейски партньори.
Съвсем съзнателно използвах горния термин. ЕС е своего рода лекар, който дълго и упорито се бори със злокачествените образувания в младия организъм на родната демокрация. Добре, че има и нерви да го прави. Иначе бяхме загубени.
След няколко часа предстои да разберем дали прословутият Висш съдебен съвет е взел поне малко поука от подадената ръка на европейските институции. Ако в условията на смислен и прозрачен дебат избере новия ръководител на Върховния касационен съд, то значи има надежда, че скоро ще ги стигнем европейците. Днес всички сме с Темида. Дано тя си отвори очите, защото едва ли ще и бъде предоставен нов шанс. Не го ли направи – утре пак сме на барикадата. И този път превръзката ще и бъде свалена насила, пък каквото ще да ни струва това.