Опълченци, украинци и роден популизъм

Неприятно бях изненадан от работата на депутатите днес. Тъкмо ги похвалих миналата седмица и ето че направиха всичко възможно да ме опровергаят. Вместо да подпукат ЕРП-тата от първата минута на заседанието, част от опозицията взе да размахва плашилото на някаква чужда за нас война, вярно близо до държавните граници. Никой не е казал, че трябва да се крием от конфликта в Украйна, но няма и защо да драматизираме.
Ситуацията е сложна, необходима е мека активност – с кадифени ръкавици, предимно в прерогативите на премиер и външен министър. Колкото повече депутатите палят пожари в обществото, толкова по-трудно ще успеем да защитим българската позиция в тази драма, превърнала се вече в хронична и непрекъсната гражданска война. За съжаление националният интерес в обстановката на изострена международна среда е далеч от желаното на маса или в социалните мрежи. Защото във Фейсбук всички са националисти и пламенни патриоти. Но ако провеждаме външната си политика по маниера на крайните футболни агитки, то ще ни сполети съдбата на сърбите. Живеем в 21-и век, нямаме нужда от кравешки възторг и измислен национализъм.
Проблемите ни са свързани с икономика и доходи. Нашето стопанство имаше известни отношения с Русия и Украйна. Те пострадаха от войната там. Сега трябва да мислим какво да правим за да минимизираме щетите или да превърнем дефектите в ефекти. С огромно неудоволствие ще припомня, че етническите българи в Украйна са граждани в територия управлявана от законното правителство в Киев. В такъв случай те се ползват с всички права, но и задължения, които произтичат от това. По този начин българите които имат американски или немски документи за самоличност са длъжни да се съобразяват със страната, която ги е приютила под една или друга форма.
С призиви за военна интервенция за да спасим самоопределящите се като наши сънародници там нищо няма да постигнем. Имаме само един положителен изход – добри отношения с Порошенко/Яценюк и активна политика към нашето малцинство там с крайна цел – приобщаването им към нашата нация чрез заселване в българските предели. Това е и един от основните инструменти за противодействие на демографската катастрофа, сила за друго на този етап нямаме. Докато те са там – няма какво да направим. Колкото и отвратително да ви звучи това.