Със затаен дъх следя препирнята между здравния и лидера на ДПС. Не можем да отречем, че и двамата играчи са майстори на словото и фронталната атака по политическия опонент. Общо взето вербалното карате в изпълнение на част от най-силните оратори у нас е поводът за коментари и дебати (особено в социалните мрежи) напоследък.

Малко съм подозрителен щом говорим за хората на Костов, но все пак обещахме кредит на доверие. Нека минат поне 100 дни от клетвата на кабинета, а после ще обсъдим надълго и нашироко какво се е случило в управляваното от Москов министерство.

Няма да се занимаваме с драмите по болници и линейки. Те не са започнали с новия кабинет, няма и да свършат с него. А и все пак диалогът на зам.-председателя на ДСБ и неговия опонент категорично не е експертен, той е със силно политически отенък и послания.

Носи мирис на ново, на чисто, на прозрачност. Сякаш всички участваме в процеса на взимане на решения, сякаш властта най-накрая излезе на светло.

Стискам палци единствено това да е реален сблъсък, а на пантонима. Такава каквато се играеше през 1997/1998. На пръв поглед ДПС бяха равноотдалечени от всички, а всъщност се разбраха с Костов за парламентарна подкрепа. После нещо не доразпределиха порциите във финансирането и се скараха.

Дано наистина сме приключили с първия крадлив преход и сме навлезли във втори. Това наистина би извели държавата в ново измерение, в категорично друга орбита. Може би вече наистина сме на ръба на бръснача, пропастта или каквато друга метафора използвате. Малко ни трябва да паднем или да се върнем на правилния път.

Имам надежда, дано не се окаже говежда. Или другояче казано – последен шанс за цели поколение изгубени в превода и в прехода.