Доста неща не са ни наред в държавицата. Политиците се различават от западните си събратя, футболът и изкуството са на ниско ниво (с редки проблясъци), ние самите съвсем нямаме гражданската култура на англичани, французи или немци. Доста време е необходимо да мине за отмиване тинята и мизерията, завещана от половинвековното комунистическо робство, натрапено ни от червената армия. Безспорно има една-едничка институция, която държи (с разлика) първото място по корупция, застоялост и служба на мафията. Така беше до съвсем скоро. Това със сигурност е съдебната система – черната овца на всички времена.
Многократно сме чували как чернодрешковците се оплакват, че не не пишат закони, просто ги прилагат и тълкуват. Донякъде са прави – Народното събрание е мястото където в парламентарната демокрация, според приетата преди 24 години нова Конституция, се коват правните норми. Там се разписват правилата и разпоредбите, според които живеем в рамките на споделената обща територия.
Прави са магистратите – политиците водиха хорото на проблемите в Републиката. По едно време тяхната прослойка се бе изродила в някаква самозабравила се класа. В каста за избрани, където можеш да влезеш само след солидно кеш енд кери и обет за мълчание – гарван гарвану око не вади.
Време мина и бавно взеха да сменят нравите и порядките. Повод да заключа така ми даде вчерашният общ консенсус в парламента относно съдебната реформа. Всички партии се обединиха зад становището, че е време за обща битка в полза на обществото и гражданите.
Предстои да разберем дали вечно онеправданите юристи ще намерят витиевато обяснение за неспирните си грешки. Може да се хванат и за работа. Тя на първо време е присъди по знакови дела. Основното за което ни натиска Брюксел. Бегъл поглед в актуалните казуси ме наведе на мисълта, че Темида има поле за изява и изкупление. Стига да поиска.