В постната откъм политически събития януарска седмица видяхме първия плах опит да бъде поискан вот на недоверие на кабинета „Борисов – 2“. В това няма лошо – работа на опозицията е да държи властта нащрек. Да не се лъжем – българите обичаме да поработим един месец и после седмица ядене, пиене и веселба. Това ни е манталитетът. Лоша карма, народопсихология или каквото искате го наречете. Това е основната причина да сме най-бедни в Европа. Можем, но не искаме да растем устойчиво. Талантливи сме, но непостоянни и нетърпеливи. Искаме видими и бързи, резултати тук и сега, без значение от актуалната ситуация или обстановка.
Мисля, че и това е поправимо, единствено смъртта и данъците са неизбежни. Понякога се налага да си слагаш главата в торбата, пък каквото ще да става. Даже светът да пропадне, ти си свърши задачките и нека сабя покаже оттам насетне. По подобен начин здравният министър взе на абордаж потъващия кораб на родните болници. Не харесвам политика Москов, нито партията му. Но докторът, който е застанал начело на най-сложното ведомство ми е доста симпатичен.
И все повече започвам да му вярвам. Заради енергията, демонстрацията на прям и коректен изказ, липсата на скрупули и страх при казване на истината. Воля за реформа от корен, такава за която мечтаем година след година. И каквато не можеше да се случи заради добре познатата ни политическа конюнктура.
Колкото си искат да лаят от ДПС – те са добре структурирана и организирана партия – знаят си интереса. Най са ми смешни в банкрутиралото БСП. Уж социалистите бяха в опозиция, пък не подкрепяли довчерашните си партньори в любовта и властта. Щели да гласуват (може би) срещу кабинета, но не били съгласни с мотивите на искания вот на недоверие. Че като не сте съгласни що подкрепяте?
Отговор: защото на „Позитано“ 20 отдавна изгубиха мяра за време и пространство. Поради което бавно, но славно АБВ ги измества от заеманата ниша. Твърде вероятно е скоро да се окажат прави анализаторите, според които мястото на партиите изнесли в Прехода е в историята. Като нищо в двата полюса на политическото ще се получи съвсем различна конфигурация от тази, която считахме за традиционна преди 20 години. Нищо лошо в това. Спорът ражда истина, а конкуренцията – качество.