С огромно задоволство гледам днес парламентарния контрол. Отдавна не се е получавал такъв сполучлив дебат с участието на премиер, министри и политически сили принадлежащи към целия политически спектър. Явно ако има желание, можело да се получи.
След изборите за 43-то Народно събрание всички коментатори предвиждаха тотален блокаж (подобно на миналия парламент) в работата на основната законодателна институция. Очевидно избраниците на гласоподавателя демонстрираха, че могат да се вслушат в гласа на българския народ. Неговите заповеди бяха ясни и точни. По най-бързия начин да се хващат в ръце за работа. Защото време за губене няма, достатъчно се замотахме през двете години управление на турскочервената коалиция.
И о чудо! Прогрес във властта, конструктивност в опозицията. Нито спомен от саботажите и данданията, с които квалифицирахме политическите нрави и страсти през Прехода. Като че ли нашите политици до някаква степен са започнали да отговарят на това, за което сме ги изпратили там.
Надявам се умереният и съзидателен тон да не е прецедент, а устойчив тренд в българската политика. Току виж и народът заприличал на немския, така както се опитват да подражават депутатите. По всичко личи, че те започват да дават всичко от себе си. Май ние сме на ход. Нека поработим, а пък доходите и успеха все някога ще дойдат. Така се работи в развития свят. Само у нас обичаме с минимум усилия – максимум резултати. Е, така няма как да стане.
Има много, ама много хляб да ядем като нация и народ, но ми се струва, че уцелихме ваксата. Пък да видим по-натам какво ще се случи.