Българската реакция: преклонена глава сабя не я сече!

В поредния си коментар относно парижката трагедия ще обърна внимание на обществото и индивидите, които съставляват нещото като нация в милата ни татковина. Принципно обичаме за всичките си провали и несгоди да обвиняваме властта и държавата, но хич не се замисляме, че институциите и властта са еманация на самите нас. Политиците не са някакви извънземни спуснати от Марс, за да ни управляват в определен период, след което си взимат летящата чиния и дим да ги няма.
Да оставим настрана правителството (защото днес само то работи, депутатите си почиват). Дотук виждам съвсем адекватни реакции на грозното религиозно убийство. Все пак дипломацията и външната политика е сложно животно, не подлежащо на лесна дресировка, както понякога си мислят ракиените патриоти – тия които в събота вечер плачат за България, а в неделя сутрин – за вода.
Какво каза нашего брата за случилото се в Париж? Най-честата реакция бе омерзителна: французите си го заслужават! Макар и този коментар да имаше своите разклонения. За едните прекалената толерантност на западните общества направиха възможна ескалацията на радикалния ислям. За другите пък карикатуристите трябваше да действат на принципа на позната поговорка: „да би мирно седяло, не би чудо видяло!“
Ама естествено – ако бяхме ние щяхме да се снишим докато отмине бурята. Помним ли, че преди две години и половина в България също имаше атентат? Ама тогава загиналите бяха евреи и един помак – на нас не ни пука?! Нали не гори нашата черга?
Какво ще стане ако изгори? Ще се напием, ще попсуваме (задължително) държавата и после ще се покрием да не вземе да се случи някаква драма. Чест прави на шепа журналисти и общественици надули камбаната за реалната опасност, за сблъсъка на цивилизации.
Битка, в която ние най-накрая трябва да заемем страна – Ориент или Западна Европа. Изборът е наш!