Телефонните измами – бич номер 1

Останах потресен като прочетох новината, че баба от Варна се простила с 40 бона след поредната телефонна измама. Далеч съм от мисълта да критикувам горката старица, повярвала че с огромната сума ще помогне на сина си да закупи скъпа протеза. Нормално е на тази възраст нашите баби и дядовци донякъде да са преклонили глава пред тежестта на годините си. Трагичното е друго – една фамилия събира цял живот за имоти и къщи за да ги хариже на циганините от Ветово и Горна Оряховица.
Нека не звучат расистки думите ми. Водя се по официалните сводки на МВР и репортажите от мястото на събитието. Според посочените информации именно определени територии в Северна България са люлка на телефонните измамници. Битката с които към този момент май е загубена от държавата.
Ало-кръвопийците се оказва, че са далеч по-сериозна напаст от фараоните през средата на 90-те. Докато тогава държава взе лесни мерки – промяна в законите и дим да ги няма, то сега ще се окаже, че борбата няма да е съвсем лесна.
Сигурен съм, че в МВР правят каквото могат – разяснителни кампании, интервюта, пресконференции, но това очевидно не е достатъчно. Ако трябва кварталният да тръгне от врата на врата там където живеят стари хора. Или пък банките да приберат на депозит чрез съответните лихви спестяванията на възрастните хора. Може и в държавен трезор да стане това или с правителствени гаранции за да е сигурно, че няма да се повтори случката с пирамидата КТБ.
Но нещо трябва да се направи. И то час по-скоро. Не съм експерт по сигурността, нито полицай. Ясно ми е едно – полицията ще си свърши работата. Стига да има политически гръб и воля за това.